Въстание на наемниците на Картаген: Разлика между версии

Цената на контрибуциите от загубената война изправя картагенската хазна пред [[фалит]]. 20 000 наемници очакват да им бъдат изплатени първоначално обещаните предоволно възнаграждения. Те служили под командването на [[Хамилкар Барка]] и след оттеглянето от Сицилия се прехвърлят на африканския бряг. [[Ханон Велики]] се среща с наемническите главатари-лидери на наемниците, които си искат изплащането на обещаните пари. Ханон им обяснява, че Картаген не може веднага да задоволи исканията им, като в отговор на това наемниците превземат град [[Тунет]] (дн. Тунис). Това създава пряка заплаха за сигурността на Картаген, и мегаполисът предвид на това че не е имал друг избор, се съгласява с исканията на наемниците и обявява, че започва веднага да изплаща дължимите им се възнаграждения. По това време лидери на наемниците са либиеца Мато и избягалия гръцки роб Спендий. Те убеждават останалите предводители, че предвид на разигралата се драма с [[пари]]те (талантите), че повечето наемници от по-далечните страни след като получат възнагражденията си ще се отправят към дома, а онези които останат в Африка ги очаква жестока разправа от страна на картагенците. По този начин се слага началото на въстанието на наемниците.

 

Като за начало наемниците задържат картагенския платец Гаскон с парите и неговите хора като заложници в своя лагер. След това Спендий и Мато заедно с другите предводители [[гали|галът]] [[Автарит]] (предводител на [[келти]]те) и [[Зарксас]] (предводител на [[балеари]]те), започват да призовават в армията си [[либийци]]те, обещавайки им освобождение от властта на Картаген, според [[Полибий]], като по този начин към тях се присъединяват около 70-хиляди либийци, както и 2000 [[нумидийци]], водена от царя си [[Нар Гавас]]. Нумидийският цар води със себе си и [[бойни слонове]]. Наемническата армия обсажда градовете [[Утика]] и Хипокрит ([[Хипо]]), побеждавайки армията на Ханон в [[битка при Утика]] и превзема остров [[Сардиния]]. Сардинските наемници предлагат на Древен Рим да присъедини острова към владенията си, но получават отказ.