Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

Първите български църковни общини са [[Велешка българска община|Велешката]], [[Прилепска българска община|Прилепската]] от 1838 година и [[Горноджумайска българска община|Горноджумайската]]. Постепенно такива общини са създадени във всички македонски градове и в по-будните села. До създаването на Българската екзархия църковните общини нямат връзка помежду си. С развитието на борбата за църковна независимост монасите от [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]] започват да подпомагат и постепенно да обединяват църковните общини. Според султанския ферман за основаването на Българската екзархия с гласовете на 2/3 от църковните общини става възможно присъединяването им към Българската екзархия. По този начин към първата екзархийска българска [[Велешка епархия]] се присъединяват [[Скопска епархия|Скопска]] и [[Преспанско-пелагонийска епархия|Охридска]] епархия. През 1878 година на Великите сили е изпратен [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония]], с искане за прилагане на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]].

В 1883/1884 година към Екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от България.<ref>Трајановски, Александар. Бугарската егзархија и македонското национално-ослободително движење (1893-1908), Скопје, 1982</ref>. Срещу силно централизираната политика на Екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]]. Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти [[Гьорче Петров]], [[Петър Попарсов]] и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на ВМОРО, революционното движение се обединява с еволюционното, а Екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.

Между 1871-1909 година българите екзархисти са разпределени на епархии, начело с митрополити или с църковни общини с архиерейски наместници, в тези епархии без назначен от султана митрополит. Председателите на църковните общини са духовни лица, назначени пряко от Екзарха. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година се появяват условия за промени. В митрополийските градове са назначени управляващи епархията, които кореспондират пряко с екзарха от една страна и с църковните общини от друга, които са преименувани в наместничества.<ref name="Toma29">[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени от моето минало, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989]</ref>.