Александър Богориди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{пост списък|Главен управител на Източна Румелия|1}} |
|||
Ред 18:
Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в [[Молдова]], член на дипломатическата мисия в [[Лондон]], посланик във [[Виена]] ([[1876]] - [[1877]]).
[[Файл:Eastern Rumelia Directorate.jpg|дясно|мини|350п|Първият Директорат на [[Източна Румелия]], Пловдив, 1879. Седнали: 1. [[Йоаким Груев]], директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. [[Гаврил Кръстевич]], главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, генерал [[Виктор Виталис]], началник на милицията и жандармерията, 5. [[Тодор Кесяков]], директор на правосъдието, Прави: Неизвестен руски офицер, 2. д-р [[Адолф Шмит]], директор на финансите, 3. [[Георги Вълкович]], директор на земеделието търговията и общите сгради 4. неизвестен руски офицер.]]
След [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877–1878)]] и последвалия я [[Берлински договор]] с протекцията на [[император на Русия|руския император]] [[Александър II (Русия)|Александър II]] и съгласието на [[Велики сили|Великите сили]], Александър Богориди е назначен за [[главен управител]] на [[Източна Румелия]] на [[13 март]] [[1879]]. Той е свързан с изгонените от [[Княжество България]] лидери на [[Либерална партия|Либералната партия]] [[Петко Славейков]] и [[Петко Каравелов]].
| |||