Халеб: Разлика между версии

|предходни имена = Халман, БеройяБероя

'''Ха&#768;леб''' (''с ударение в началото според произношението на арабски език''), срещано и като '''Хале&#768;б''' (''с ударение накрая под влияние на произношението на турски език'')<ref> 1."Кратка българска енциклопедия", в пет5 тома, 1963 г., БАН.{{Br}}2."Енциклопедия А-Я" първо издание 1974 г., БАН.{{Br}}3."[[Български военен атлас]]", 1979 г., ГУГК. {{Br}}4."Географски речник на задграничните страни" 1987 г., ГУГК.{{Br}} 5."Енциклопедия А-Я" второ издание 1999 г., БАН.{{Br}}6."Енциклопедия А-Я" на сайта www.znam.bg, 2003. </ref> (на [[арабски]]: '''حلب'''), наричан още '''Ха́лебХалеб аш-Шабба́Шабба''' («прясно мляко»), срещан също и като '''Халеп''' <ref>"Енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.</ref> (на турски), '''Алеп''' (на френски) и '''Алепо''' (на английски), е [[град]] в Северна [[Сирия]], център на едноименна област, вторият по големина град в страната след столицата. Халеб

Градът е един отсред най-старите населени градовеместа в света. Първите открити находки показват, че градът е бил заселен от преди 2000 г. преди новата ерапр.н.е.

Градът е известен в древността като '''Калпе''', по времето на древните гърци са го наричали '''БероеаБероя''', а турците - '''Халеп'''.

Населението на Халеб е 2&nbsp;600&nbsp;000,6 млн. души. Мнозинството от жителите му са мюсюлмани - (предимно) араби и кюрди. Тук живее също и многобрfйномногобройно християнско население от араби ([[маронити]] и католици), арменци, гърци, както и еврейска и американска протестантски общности.

В началото на 19 век градът има 200 хил. жители, широко развита промишленост и активна търговия, фабриките му снабдяват Изтока с копринени, памучни, вълнени, сърмени платове. Но [[земетресениеЗеметресение]]то от [[24 август]] [[1822]], [[чума]]та през [[1827]] и [[холера]]та (от [[1832]]) г. подриват неговото благосъстояние.

Градът е с важно стратегическо значение като разпределителен пътен възел по най-краткия път от [[Европа]] към [[Близкия изток]] и между р. [[Ефрат]] и [[Средиземно море]]. Тук е седалището на Сирийските [[железница|железници]], понеже градът е свързан с европейската железопътна мрежа от [[19 век]], докато столицата до 1980-те год. е имала само [[теснолинейка|теснолинейна]] жпжелезопътна връзка с [[Бейрут]].

Халеб е индустриалният център на страната. РазвитиСилно развити са леката (текстил, облекло, обувки), хранителната, химическата промкишленостпромишленост, както и машиностроенето (трактори, хладилници) и производството на строителни материали (с много циментови фабрики).

Недалеч от Цитаделата се намира прочутият ''Халебски сук'' (покритпокритият пазар на града), за който местнитеместни жители претендират да е най-големият в света (или евентуално след този[[Капалъ чаршъ]] в [[Истанбул]]).

[[Файл:Old_souk_in_Aleppo.jpg|thumb|right|300px|В ХалебскиятХалебския сук]]

[[Файл:Aleppo.jpg|thumb|right|300px|Изглед към градътграда]]

Image:Citadel-amphitheatre.jpg| Амфитеатърът в Цитаделата

Image:Byzantine-hall.jpg| Византийската зала в Цитаделата

* [http://www.alepuniv.shern.net/index_en.php The University of Aleppo]

* [http://www.zeledi.com/gallery/index.php?cat=31 A large picture gallery] about Aleppo, sorted after the old, the modern city and the souk.

*Here is a collection specific to the [http://www.zeledi.com/gallery/thumbnails.php?album=lastup&cat=-66 The Citadel of Aleppo, inside and outside.]

* [http://www.zeledi.com/public/Photography/SyriaWinter03/Aleppo/ A collection of pictures] made in 2003 on Aleppo (a mosque, the Citadel, the souk).