Разлика между версии на „Юрий Венелин“

м (правопис и козметика)
Роден е на [[22 септември]] [[1802]] година в село [[Тибава]] (днес в [[Украйна]]) в обикновено свещеническо семейство. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в [[Лвов]]ския университет. По-късно заминава за [[Кишинев]], където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва [[медицина]], но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.
 
През 18241829 година Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
 
През 1830 година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]). Посещава някои български градове като [[Варна]], [[Каварна]], [[Силистра]] и други, и записва редица [[народни песни]] и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на [[български език|българския език]].
Анонимен потребител