Каирска гениза: Разлика между версии

Ръкописите в Каирската гениза са оцелели за разлика от други книжовни центрове най-вече благодарение на полусухия климат на Фустат. Първият на когото привличат вниманието тези листа е скитащия [[равин]] [[Яков Сапир]] (1822-1888), но вниманието на широката научна общественост към Каирската гениза привлича Соломон Шехтер (1847-1915), който изнесъл от Египет за [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]] близо 140 хилядихил. листа. Още 40 000хил. ръкописиръкописа от Кайро заминават на презокеанско пътешествие за Еврейската американска теологическа семинария. Целият си съзнателен живот на [[Шломо Дов Гойтен]] преминава в проучване на листата от Каирската гениза, чието редене е сравнимо с истински [[пъзел]]. <ref>[[Шломо Дов Гойтейн]]: A Mediterranean Society: The Jewish Communities of the Arab World as Portrayed in the Documents of the Cairo Geniza, Vol. I — Vol. VI. </ref>