Я: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: et:Я
чете се с ɤ в някои ударени окончания; др. малки
Ред 4:
}}
 
'''Я, я''' е буква от [[кирилица]]та. Тя е последната по ред буква в [[Българска азбука|българската]], [[Руска азбука|руската]], украинската и беларуската азбука. Използва се за описване на комбинацията от звуци /ja/ в началото на думата или след гласна (вж. [[йотация]]), както и, когато е след съгласна, за отбелязване на [[палатализация]]та на тази съгласна и последващ звук /a/. В българския език в неударена позиция гласният звук се редуцира до /ɐ/ (вж. [[редукция на неударените гласни в българския език]]), а в някои глаголни окончания и в членната морфема, когато това окончание е под ударение, гласната се произнася ''ъ'' /ɤ/ (примери: ''благодар̀я, ден̀я, ден̀ят'').
'''Я, я''' е последната буква от българската азбука. Тя е заета от руската гражданска азбука, и се явява, в графично отношение, а от гледна точка на руския език -- и във фонетично -- наследник на малката носовка Ѧ ([[малък юс]]). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем ''я'' в български се пише на мястото на историческо [[йотирано а|йотувано а]], на [[ят]] (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои [[йотиран голям юс]] (ѭ). ''Я'' има звукова стойност [йъ] и в кратка, и в пълна членна форма на съществителните имена от мъжки род: ''учителя'' [ʊˈt͡ʃitɛʎʲɐ], ''учителят'' [ʊˈt͡ʃitɛʎʲɐt] (некнижовно и неправилно произнасяни понякога ясно).
 
== История ==
Звукът „я“ в българския език се потъмнява и редуцира до [йъ] {{IPA|[jɐ; jɤ̞]}} в случаите, когато е в неударена форма, представлява членна морфема или окончание.
'''Я, я''' е последната буква от българската азбука. ТяБуквата е заета от руската гражданска азбука, и се явява, в графично отношение, а от гледна точка на руския език -- и във фонетично --, наследник на малката носовка Ѧ ([[малък юс]]). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем ''я'' в български се пише на мястото на историческо [[йотирано а|йотувано а]], на [[ят]] (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои [[йотиран голям юс]] (ѭ). Гласният звук в ''Я'' има звукова стойност [йъъ] и в кратка, и в пълна членна форма на съществителните имена от мъжки род: ''учителяденя'' [ʊˈt͡ʃitɛʎʲɐdɛˈnʲɤ], ''учителятденят'' [ʊˈt͡ʃitɛʎʲɐtdɛˈnʲɤt] (окончания, понякога некнижовно и неправилно произнасяни понякогас ясно[а]).
 
[[Найден Геров]] [[Геровски правопис|пише]] Я на етимологическото място на [[Ѧ]] (малък юс), а също и след буквите ч, ж, ш.
== Я в правописа на Найден Геров ==
 
[[Найден Геров]] [[Геровски правопис|пише]] Я на етимологическото място на [[Ѧ]] (малък юс) а също и след буквите ч, ж, ш.
 
== Кодове ==
 
{| class="wikitable"
! [[Кодова таблица|Символно кодиране]] !! Случай !! [[Двоична бройна система|Двоичен]] !! [[Шестнадесетична бройна система|Шестнадесетичен]] !! [[Осмична бройна система|Осмичен]] !! [[Десетична бройна система|Десетичен]]
Line 41 ⟶ 39:
В HTML кода е Я или Я за големи и я или я за малки букви.
 
== ИгрословицаИзползване ==
Я е 30-тата и последна буква в българската азбука, а също и 33-а и последна в руската азбука. В руският език е със значение "Аз". В ранно кирилската азбука "азъ" се използва за "Аз"(както в българския).
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Я“.