Рецептор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Сезімтал жүйке ұштары |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
'''Рецепторите''' са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка.
При човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата - например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите, където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Те са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени.
Всеки рецептор има минимални и максимални нива на [[инервация]]. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна във външната среда, която рецепторът може да улови. Пример за това е, че човешкото ухо не чува всички звуци, както и човешкото око не вижда всички честоти на
Рецепторите играят важна роля в „[[рефлексната дъга]]“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към [[ЦНС]]. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е фактът, че в мозъка няма рецептори. Това противоречи на израза „боли ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не вследствие на инервация на рецептори за болка.
|