Битка за Вуковар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
WL Битка за Вуковар |
||
Ред 5:
Преди избухването на войната [[Барок|бароковият]] град Вуковар е процъфтяващ, със смесено население съставено от [[хървати]], [[сърби]] и други етнически групи. През 1990 националистическата политика водена от сръбския президент [[Слободан Милошевич]] и хърватският президент [[Франьо Туджман]] довежда до избухване на въоръжено въстание на хърватските сърби, подкрепено от сръбското правителство и паравоенни формирования. След като въоръжените отряди на хърватските сърби завземат населените със сърби райони в Хърватия, ЮНА се намесва на страната на въстаниците. В източно хърватската област [[Славония]] конфликтът започва през май 1991. През август 1991 ЮНА започва тотално настъпление срещу контролираната от хърватите територия в източна Славония, включително и Вуковар.
Вуковар се отбранява от около 1800 леко въоръжени войници от Хърватската Национална Гвардия (ХВГ) и цивилни доброволци, срещу 36 000 войници на ЮНА и сръбски паравоенни формирования, въоръжени с артилерия и танкове. По време на сражението се срещу града се изстрелват до 12 000 ракети и снаряди на ден.<ref>Ричард Хортон; "Друго мнение: Лекари, болести и решения в модерната медицина"; 2003; ISBN 9781862075870; стр. 132 (на английски)</ref> По това време, това е най-яростната и продължителна битка в Европа и Вуковар се превръща в първият напълно разрушен голям град в Европа след [[Втора световна война|Втората Световна Война]]. [[Битка за Вуковар|След падането на Вуковар]] на 18 ноември 1991 стотици войници и цивилни биват изтребени от сръбските сили и поне, а поне 31 000 цивилни са депортирани от Вуковар и околностите му. След прочистването на несръбското население на града, той става част от самообявената [[Република Сръбска Крайна]]. Няколко сръбски военни и политически лидери, включително и Милошевич биват по късно обвинени и в някои случаи осъдени за военните престъпления извърешени по време на битката и след нея.
Битката изтощава ЮНА и се оказва решителният момент във войната. Няколко седмици след сражението се обявява примирие. Вуковар остава в сръбски ръце до 1998, когато се връща по мирен път на Хърватия. Оттогава градът е възстановен, но има само половината от предвоенното си население и много сгради още носят следи от сражението. Двете основни етнически групи във Вуковар остават дълбоко разделени и градът не е възвърнал някогашното си състояние на разцвет.
| |||