Уикипедия

Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 24:
 
===Административна уредба===
България въвежда българско законодателство и утвърждаватутвърждава три административни центровецентъра - [[Битоля]], [[Скопие]] и [[Ксанти]]. ВъстановяватВъзстановяват се епархиите на Българската екзархия и българските училища. Правителството предприема действия за подпомагане на завръщането на бежанците от Македония и Тракия в родните им места. Във Вардарска Македония в района на Скопска област влизат 15 околии: Скопска, Беровска, Бояновска, Велешка, Вранска, Качанишка, Кочанска, Кривопаланска, Кумановска, Кратовска, Радовишка, Струмишка, Светиниколска, Сурдулишка и Щипска. От август 1941 годинаг. са присъединени още 3 околии - Гевгелийска, Кавадарска и Неготинска. Населението на областта има следния етнически състав<ref name="Makedonia">Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 16,17</ref>:
 
* Българи - 443 933
* Сърби - 152 521
Line 40 ⟶ 39:
 
В двете области е изградена и полицейска администрация три градски управление в Битоля, Скопие и Прилеп и 21 околийски управления. В областните градове Битоля и Скопие допълнително са създадени и областни полицейски коменданства. Общия числен състав на полицията е 4797 полицая. Към областните и околийските управления има придадени отдели на Държавна сигурност<ref name="Makedonia" />.
 
 
=== Реорганизация на стопанския, културния и духовния живот ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българско_управление_в_Македония,_Поморавието_и_Западна_Тракия_(1941_–_1944)“.