Владимир Соловьов: Разлика между версии

| починал-регион = край [[Москва

Владимир Соловьов е роден в [[Москва]] на [[16 януари]] [[1853]] г. в семейството на известния руски историк [[Сергей Соловьов]]. По майчина линия негов прадядо е украинскияукраинският философ [[Григорий Сковорода]] ([[1722]]-[[1794]]).

На 20 години, през [[1873]] г., завършва Историко-философския факултет на [[Московски държавен университет|Московския университет]], а година по-късно защитава магистърска дисертация на тема ''"Кризата на западната философия (против позитивистите)"''.

Преподава в Московския университет и през [[1875]] г. за година и половина посещава [[Англия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Египет]] и др. В [[Лондон]] се занимава с изследвания върху текстове от мистическите учения, [[гностическата литература]], индийската и средновековната философия, [[Кабала]] и др. В [[Египет]] има мистически преживявания, които претворява в свои стихотворения (напр. "''Три срещи''"). Връща се в [[Москва]] и на [[14 февруари]] [[1877]] г. подава оставка като преподавател в [[Московски държавен университет|Московския университет]], след което започва да чете лекции към [[Санктпетербургски държавен университет|Санкт-Петербургския университет]]. Същата година се запознава с [[Фьодор Достоевски]]. През [[1880]] г. защитава докторска дисертация на тема ''"Критика на отвлечените начала"''.

На [[28 март]] [[1881]] г. в публична реч призовава за помилването на убийците на [[Александър II]], като апелира за християнски морал, но молбата му е отхвърлена с негодувание от страна на слушателите и поради конфликт с официалните власти си подава оставката. След този период се отдава на свободна писателска дейност, като пише различни статии и произведения на философска, религиозна, църковна, социално-политическа и естетическа тематика. СвоятСвоя най-голям труд ''"[[Оправдание на доброто]]"'' издава през [[1897]] г.

Умира на [[31 юли]] [[1900]] г. в село [[Узкое]], край [[Москва]].