Кюстендилски санджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 4 repl; |
|||
Ред 15:
Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.[[Кония]], Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя), което преминава в Кюстендил.
Завладяването на Кюстендил от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският
През Възраждането Кюстендил започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националните борби. В околните планини действат хайдушките чети на [[Ильо войвода]] и [[Румена войвода]], една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Т. Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари (нов стил) 1878 г.
| |||