Кюстендилски санджак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 4 repl;
Ред 15:
Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.[[Кония]], Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя), което преминава в Кюстендил.
 
Завладяването на Кюстендил от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският воначалниквоеначалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно - през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега [[Драговищица]]), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.
 
През Възраждането Кюстендил започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националните борби. В околните планини действат хайдушките чети на [[Ильо войвода]] и [[Румена войвода]], една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Т. Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари (нов стил) 1878 г.