Европейски съд по правата на човека: Разлика между версии

Съдът е създаден на [[1 ноември]] [[1998]] г., замествайки съществуващите по това време механизми, които включват [[Европейската комисия по правата на човека]] (създадена през 1954 г.) и Европейския съд по правата на човека, създаден през 1959 година. Новият формат на Съда е резултат от ратификацията на Протокол 11, изменение на Конвенцията, която е ратифицирана през ноември 1998 година. Новите съдии са избрани впоследствие от [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]]. Първият председател на съда е [[Луциус Вилдхабер]].

От момента, в който Протокол № 11 влиза в сила на 1 ноември 1998 г., установявайки Съд на пълно работно време и отваряйки пряк достъп за 800 милиона европейци, Съдът е постановил 837 съдебни решения. До края на 2005 г. са получени 5968 съдебни решения.<br />Всички държави-членки на [[Съвета на Европа]] трябва да подпишат и ратифицират Конвенцията. Съдът се състои от определен брой съдии, равен на броя на договарящите се страни, които в момента са 47. Всеки съдия е избран от името на една от договарящите се страни от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Въпреки това, обаче, не съществуват изисквания за националност за съдиите (например швейцарски гражданин може да бъде избран като представител на [[Лихтенщайн]]). Предполага се, че съдиите са по-скоро безпристрастни арбитри, отколкото ревностни представители на своята страна. Съдиите се избират за шест-годишен мандат и могат да бъдат преизбирани.

Съдът е разделен на пет "секции" (отдела), във всяка от които изборът на съдии е географски и полово-балансиран. Съдът избира председател, както и отделни председатели на петте „секции”, двама от които служат и като заместник-председатели на Съда. Всички се избират за срок от три години. Всеки отдел си избира Камара, която се състои от председател и шест други съдии, които се избират на ротационен принцип. Съдът също така съдържа 17-членна Велика Камаракамара, която се състои от председател, заместник-председателите и председателите на отделите, в допълнение с ротационен избор на съдии от една от двете балансирани групи. Подборът на съдиите се променя в групите на всеки девет месеца.

Между 2006 и 2010 г., [[Русия]] е единствената от 47-те участнички, която отказва да ратифицира [[Протокол №14]], който има за цел да ускори работата на съда, отчасти чрез намаляване броя на съдиите, вземащи важни решения. През 2010 г. [[Русия]] спира да се противопоставя на протокола, в замяна на гаранция, че руските съдии ще бъдат включени по време на разглеждане на оплакванията срещу Русия.