Васил Главинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 14:
Васил Главинов е роден през [[1869]] година във [[Велес]], тогава в [[Османската империя|Османска империя]]. Учи занаят при [[Йордан Хаджиконстантинов-Джинот]], и после заминава на гурбет в [[България]] и става столар. В 1892 година е сред основателите на софийското работническо дружество „Братство“. Възприема социалистическите идеи и в 1893 година става член на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]].
 
През 1894 година по указание на [[Димитър Благоев]] се връща във Велес и основава първата социалистическа група в Македония. В 1896 г. създава [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], в която членуват още [[Велко Марков]], [[Никола Русински]], [[Никола Карев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Андон Шулев]], [[Атанас Раздолов]], [[Стойно Стойнов]], [[Гиго Дандарот]], [[Лазар Главинов]], [[Димо Хаджидимов]] и други. От 1895 издават своят пръв вестник „[[Революция (1895)|Революция]]“, а през [[1898]] година издават по-добре оформения идейно „[[Политическа свобода (1898 - 1899вестник)|Политическа свобода]]“ (1898 - 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и участва на първата социалистическа конференция от [[3 юли]] [[1900]] година в [[Крушево (град)|Крушево]], където една част от социалистите се включват в националното движение.
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава „Интернационална социалистическа книжарница“ в Солун. Развива дейност заедно с [[Григор Василев]], [[Димо Хаджидимов]], [[Павел Делирадев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Ангел Томов]]. Създават солунската [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], която става неразделна част от БРСДП (т.с.)<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.40-41</ref>. Тогава става близък на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и изпълнява различни задачи, като обикаля [[Одрин]], [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]], [[Ксанти]], [[Сяр]] и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. В [[Солун]] и [[Битоля]] от [[1909]] година издава вестник „Работническа искра“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората - на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.<ref>[http://bulmak.blogspot.com/2008_05_01_archive.html#3157408460193993442 „Работническа искра" бр.4/1909-Битола]</ref>