Ботаника: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: rue:Ботаніка |
вече е за В :) |
||
Ред 1:
[[Image:Diversity of plants image version 5.png|thumb|300px|Обект на науката ботаника са [[Растение|Растенията]] ]]
'''Ботаниката''', наричана още '''фитология''', е [[наука]] за устройството, [[еволюция]]та, разпространението, значението и [[
Произхода на термина е от [[гръцки език|гръцки]] "βοτάνη", означава паша, фураж, трева, което подчертава жизнено важната функция на растенията като храна за [[животни]]те.
== Област и приложение ==
Line 8 ⟶ 11:
[[гъби]] (сега изучавани в [[микология]]та), [[бактерия|бактерии]] и [[вирус]]и ([[микробиология]]). Гъбите сега се разглеждат като отделно царство Гъби (''Mycota''), но някои биолози все още предпочитат да ги отнасят към царство Растения (''Plantae'').
==
[[File:Botany.jpg|thumb|right|Традиционни инструменти на ботаник]]
===Ранна ботаника===
Историята на ботаниката води началото си още от античността, с опити за класификация на растенията. Такива записи за достигнали до нас от няколко древни култури. Примери могат да се открият в древноиндийски свещени книги , антични зоростртични писания, както и в записи от древен Китай.
Елинистичния сват създава редица теорби посветени на ботаниката като ''Historia Plantarum'' (История на растенията) и ''De Materia Medica'' (Медицински субстанции).
Творби посветени на ботаниката се срещат и в средновековната мюсюлманска култура в това число [[Ибн Вахшия]] (''Набатианско земеделие''), [[Абу Ханифа Динавари]] (828-896) ''Книга за растенията'' и [[Ибн Басал]] ''Класификация на почвите''.
===Ранната модерна ботаника===
[[File:H J N Crantz Classis cruciformium.jpg|thumb|''Classis cruciformium'' на [[Хенрих Иохан Непомук фон Кранц|Кранц]], 1769]]
Немският лекар [[Леонхарт Фукс]] (1501–1566) е един от тримата бащи на модерната ботаника наред с [[Ото Брунфелс]] (1489–1534) и [[Йероним Бок]] (1498–1554).<ref>[http://www.museumwales.ac.uk/en/852/?article_id=131 Early herbals – The German fathers of botany]</ref>
[[Валирий] Кордус] (1515–1554) създава през 1546 епохален труд [[фармакопея]]та ''Dispensatorium''.<ref>[http://www.bookrags.com/research/valerius-cordus-scit-0312/ Valerius Cordus | Science and Its Times: 1450-1699 Summary]</ref> През 16ти век италианеца [[Улисе Алдрованди]] прилага научен подход за изучаане на растенията. През 1665 с помощта на ранния микроскоп [[Роберт Кук]] открива [[клетка|клетките]] в [[карк]]а, а малко по-късно и в живи растения. Германците [[Якоб Теодор Клайн]] и [[Леонхарт Фукс]], швейцарецът [[Конрат фон Геснет]] и британецът [[Никълъс Кълпепър]] публикуват своите трудове върху медицинските приложения на билките.
През 18 век класификационната система на растенията е изкуствена и обслужва единствено нуждите за идентифицирането им. В нея растенията са групирани по таксони в зависимост от малко на брой, лесно различими белези. Последствията от това е една систематика, която в голямата си част не отразява естествената филогенетична връзка между растенията. С пристигането в Европа на огромен брой новооткрити растения от различните части на света към колониалните империи, много на брой растения стават обект на изследване, което налага и преосмисляне на класификационната им система.
През 1754 [[Карл Линей]] поделя растителното царство на 25 класа. Един от тях ''Cryptogamia'', включва всички растения с прикрити репродуктивни части мъхове, папрати, водорасли и гъби.<ref name="Hoek, Mann and Jahns 95">Hoek, C. van den, Mann, D.G. and Jahns, H.M. 2005. ''[http://books.google.co.uk/books?id=xuUoiFesSHMC&printsec=frontcover Algae: An Introduction to Phycology]''. Cambridge University Press, Cambridge. ISBN 0 521 30419 9</ref>
С нарастващото познание за анатомията, морфологията и жизнения цикъл води осъзнаването, че съществуват повече естествени връзки между растенията от половата система използвана от Линей. [[Адансон]] (1763), [[Антони де Юсей]] (1789) и [[Кандол]] (1819) предлагат различни алтернативни, естествени систематики, които са добре приети повсеместно. Идеята за [[естествен отбор]] като движещ механизъм на [[еволюция]]та води до изучаването на еволюционните връзки филогенетичноата класификация на растенията.
Сериозен тласък на ботаниката дава първата “модерна” клига на, [[Матиас Шлайден]] ''Grundzuge der Wissenschaftlichen'' (Основен куср на познанието), издадена в Англия през 1849 под името ''Principles of Scientific Botany'' (Принципи на научната ботаника).<ref>{{Harvnb|Morton|1981|p=377}}</ref>
===Modern botany===
Значителна част от съвременните познания за растенията са получени чрез изучаването на моделни растения като ''[[Arabidopsis thaliana]]''. Този плевел от семейството на синапа е един от първите, чийто геном е секвениран. Секвенирането на [[ориз]]овия (''Oryza sativa'') относително малък геном, както и широкото международно изследване го превръща във важен модел за изучаването на [[житни]]/[[трева]]/[[едносемеделни]].<ref>{{Cite journal| doi = 10.2307/3870991 | title = Genome Relationships: The Grass Model in Current Research | year = 2000 | author = Devos, Katrien M. | journal = The Plant Cell | volume = 12 | pages = 637–646 | url = http://www.plantcell.org/cgi/content/full/12/5/637 | format = free full text | pmid = 10810140 | last2 = Gale | first2 = MD | issue = 5 | pmc = 139917 | jstor = 3870991 }}</ref> Друг тревист вид ''[[Brachypodium distachyon]]'' също спомага за изучаването на генетичните, клетъчните и молекулярно биологичните особености на растенията от умерения пояс. ''[[Chlamydomonas reinhardtii]]'' (едноклетъчно зелено [[водорасло]]) е друг растителен модел с изключителни заслуги за изучаването и разбирането на тайните на клетъчната биология.
През 1998 е публикувана филогенията на цветните растения основана на анализа на [[ДНК]] секвенции на повечето семейства на покритосеменните. в резултат на това мащабно изследване получиха отговор важни въпроси като кое семейство е най-ранния представител в генеалогията на покритосеменните. Знаейки филогенетичната връзка между растенията учените могат по-лесно да проследят процеса на еволюция при растенията като разгадаят неговите най-интимни тайни.
== Клонове на ботаниката ==
* [[Бриология]] - изучава [[мъх]]ове, [[чернодробни мъхове]] и [[папрат]]и
* [[
* [[Лесовъдство]] - изучава рационалното използване на горите
* [[Криптоботаника]] - псевдо наука изучаваща несъществуващи според общоприетата наука растения
* [[Морфология (биология)|морфология]] - наука, изучаваща външното устройство на растенията;
* [[Палеоботаника]] - изучава фосилните растения
▲* [[анатомия на растенията]] - наука, изучаваща вътрешното устройство на растенията;
* [[Палинология]] - изучава [[полен]]ите и [[спори]]те
▲* [[еволюция на растенията]] - изучава (проследява) развитието на растенията през различните геоложки времена и до днес както и някои смели предположения за бъдещето на растителния свят;
* [[Растениевъдство]] - изучава културните растения
* [[фитогеография]] - занимава се с разпространението на растенията;▼
* [[
* [[
▲* [[екология]] - проучва отношенията между организмите както и между тях и околната среда.
* [[Фитопатология]] - болестите по растенията
Съществуват и науки, представляващи клонове на тези изброени ботанически науки. Такива са: [[фитоцитология]], [[фитохистология]] и др.
==Източници==
<references/>
{{Биология (клонове)}}
| |||