Андроник Йосифчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19:
Йосифчев работи като учител в [[Нигрита]] четири години, в [[Струга]] - две години, в [[Търново (Община Битоля)|Търново]], Битолско - една година, в Дойран - две години и в [[Маловище]] и [[Магарево]] — по една година. Съдейства за въвеждането на български език като официален в училищата и църквата в Дойран в 1871 година.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 475.]</ref>
В 1882 година Андроник спира учителската си дейност. Скоро след това е поканен от [[Охридска българска община|Охридската българска община]] да стане неин секретар, която длъжност изпълнява една година. С цел изкарване на прехрана учителства в девическото училище в Охрид и по искане на българите във влашките махали, отваря българско училище там. След освобождението на България Йосифчев започва да преподава на български език. Мести се в София заедно със семейството си, където умира на 20 септември 1900 година на 84 години.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 476.]</ref>
== Бележки ==
| |||