Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 4354812 на 77.78.15.150 (б.)
редактиране
Ред 2:
'''Лост''' е [[прост механизъм]], представляващ греда, въртяща се около опорна точка. Отсечките от края на гредата до опорната точка се наричат рамена на лоста. Лостът се използва за повдигане на тежки товари за сметка на дължината на лоста, така ако човек иска да повдигне товар по-тежък дори от самият себе си, ще използва по-дълък лост, като по-дългото рамо ще е от към неговата страна, тъй като той е по лек от самия товар. Лостът се намира в ''равновесие'', ако сумата от [[момент на сила|моментите на силите]], приложени към него е равна на нула. Или накратко казано: лоста ще се намира в равновесие тогава когато е изпълнено равенството:
 
'''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>''' ,
 
където
 
'''F<sub>1</sub>''' е силата, приложена към едното рамо (нека е лявото рамо),
 
'''l<sub>1</sub>''' е дължината на лявото рамо в нашия случай,
 
'''F<sub>2</sub>''' е силата, приложена към другото рамо(в нашия случай дясното рамо) и
 
'''l<sub>2</sub>''' е дължината на дясното рамо.
 
Както се вижда от равенството, произведението на дължината на едното рамо и силата, приложена към него, е равно на произведението на дължината на другото рамо със силата, приложена към това рамо.
Ред 22:
 
При едностранния лост опорната точка е разположена в единият край на лоста и така се получава само едно рамо.
<center><gallery widths="350px" perrow="2">
Image:Лост_-двустранен.PNG|Лост от първи род, при който опорната точка е разположена върху лоста, но не е в краищата на този лост.
Image:Лост_-едностранен.PNG|Лост от втори род, при който опорната точка е разположена в единия край на лоста
</gallery></center>
 
 
=== Лост от първи род ===
Line 39 ⟶ 34:
 
=== Лост от втори род ===
 
 
[[Картинка:Лост_-едностранен.PNG|300п|дясно|мини|Лост от втори род, при който опорната точка е разположена в единия край]]
Лост, при който точките на прилагане на силите са от едната страна на опората, е лост от втори род.
Line 51 ⟶ 44:
 
== Въртящ момент ==
'''Въртящ момент''' - физична величина, която характеризира силите по отношение на способността им да предизвикват въртене. Въртящият момент се бележи с главна буквата '''M''' и се пресмята по формулата '''М=F.l''', където е ''l''- дължината на рамото и ''F'' е - силитесилата приложениприложена към рамото l. Единицата за въртящ момент е ''Нютон-метър'' ('''N<sup>.</sup>m →Нютон-метър''') идва от формулата за въртящ момент '''М=F.l''', където '''F''' е - единицата за сила е измерена мерната единица ''Нютон'', а '''l''' -е основната единица за дължина метър и от там единицата за въртящ момент става Нютон-метър. ЕдинНапример - един Нютон-метър представлява въртящият момент на сила F=1N с рамо l=1m.
 
== Условие за равновесие на лост ==
Равновесие на лост се наблюдава тогава, когато силите от двете страни на лоста са уравновесени. Това не означава, че силите трябва да са равни-
Наблюдава се равновесие на лост, тогава когато силите от двете страни на лоста са уравновесени това не означава, че силите трябва да са равни F<sub>1</sub>≠F<sub>2</sub> силите могат да се различни, но трябва да бъде изпълнено равенството F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>, тоест дължината на рамената компенсира разликата на силите, които действат от двете страни на лоста. Опитно се установява, че един лост е в равновесие, когато двата противоположни моменти са в равновесие. Нека от лявата страна на лявото рамо действа сила→ F<sub>1</sub>, а от дясната страна на дясното рамо действа сила→ F<sub>2</sub>. Ще използваме фиг. 1 от нея се вижда, че F<sub>1</sub><F<sub>2</sub>. Двете сили създават въртящи моменти. Нека означим въртящият момент от към лявото рамо с M<sub>1</sub>, то тогава M<sub>1</sub>=F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub> и ако означим въртящия момент от дясното рамо с M<sub>2</sub>, то M<sub>2</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>. Тъй като двете сили създават въртящи моменти, то те се стремят да завъртят лоста в противоположни посоки. Лоста е в равновесие, когато двата противоположни моменти са равни тоест →''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>'' така получихме условието за равновесие на лост.
 
'''F<sub>1</sub>≠F<sub>2</sub>''' - силите могат да се различни. Трябва да се изпълнява равенството '''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>''', тоест дължината на рамената компенсира разликата на силите, които действат от двете страни на лоста.
 
Наблюдава се равновесие на лост, тогава когато силите от двете страни на лоста са уравновесени това не означава, че силите трябва да са равни F<sub>1</sub>≠F<sub>2</sub> силите могат да се различни, но трябва да бъде изпълнено равенството F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>, тоест дължината на рамената компенсира разликата на силите, които действат от двете страни на лоста. Опитно се установява, че един лост е в равновесие, когато двата противоположни моменти са еднакви и системата е в равновесие. Нека от лявата страна на лявото рамо действа сила→ F<sub>1</sub>, а от дясната страна на дясното рамо действа сила→ F<sub>2</sub>. Ще използваме фиг. 1 от нея се вижда, че F<sub>1</sub><F<sub>2</sub>. Двете сили създават въртящи моменти. Нека означим въртящият момент от към лявото рамо с M<sub>1</sub>, то тогава M<sub>1</sub>=F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub> и ако означим въртящия момент от дясното рамо с M<sub>2</sub>, то M<sub>2</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>. Тъй като двете сили създават въртящи моменти, то те се стремят да завъртят лоста в противоположни посоки. Лоста е в равновесие, когато двата противоположни моменти са равни тоест →''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>'' така получихме условието за равновесие на лост.
 
 
== Вижте също ==
* [[Прост механизъм]]
 
[[Категория:Приложна механика]]