Андроник Йосифчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: факт |
|||
Ред 18:
След като Миладинов напуска Охрид, митрополит [[Калиник Охридски|Калиник]] назначава Андроник за учител в града в 1838 година. Учителстването на Андроник в Македония продължава 45 години, като в родния си град с прекъсвания преподава 24 години. В [[Ресен]] учителства една година. Около 1850 година учител в [[Дойран]] е Йосифчев, който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref> След това става учител в [[Кукуш]]. Въпреки, че преподава на гръцки Йосифов работи за развитието на българската просвета в града и предпазва жителите от католическата пропаганда. Андроник Йосифчев оказва голяма помощ в [[Опит за уния в Кукуш|първия опит за уния]] в Кукуш в 1859 година.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 474.]</ref> [[Кузман Шапкарев]] замества Йосифчев на учителското място в Кукуш в 1865 година.
Йосифчев работи като учител в [[Нигрита]] четири години, в [[Струга]] - две години, в [[Търново (Община Битоля)|Търново]], Битолско - една година, в Дойран - две години и в [[Маловище]] и [[Магарево]] — по една година. Съдейства за въвеждането на български език като официален в училищата и църквата в Дойран в 1871 година.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 475.]</ref>
В 1882 година Андроник спира учителската си дейност. Скоро след това е поканен от [[Охридска българска община|Охридската българска община]] да стане неин секретар, която длъжност изпълнява една година. С цел изкарване на прехрана учителства в девическото училище в Охрид и по искане на българите във влашките махали, отваря българско училище там. След освобождението на България Йосифчев започва да преподава на български език. През 1893 година се мести в [[София]] заедно със семейството си, където умира на 20 септември 1900 година на 84 години.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 476.]</ref>
| |||