Мосин-Наган: Разлика между версии

2 байтове добавени ,  преди 10 години
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: sah:Мосин бинтиэпкэтэ)
 
На първия етап от изпитванията винтовката на Наган има предимство. По-късно обаче, след нови многостранни изпитвания, комисията взема компромисно решение: на въоръжение се приема винтовка, разработена на основа на конструкцията на Мосин, но със съществени изменения и допълнения (както заимствани от конструкцията на Наган, така и направени по предложенията на членовете на комисията). Така модифицирана, винтовката на Мосин е приета на въоръжение под наименованието "трилинейна винтовка образец 1891 г.", което е явна несправедливост по отношение на Мосин. Едва ли не за първи път в историята на руското огнестрелно оръжие фамилията на конструктора е зачеркната от названието на приетия на въоръжение образец. Фамилията на конструктора се появява едва през 1924 година.
Производството на винтовката започва през 1892 година в Тулския, Ижевския и Сестрорецкия оръжейни заводи. Поради ограничените производствени мощности на тези заводи, 500 хиляди единици са поръчани на френските заводи Manufacture Nationale d’Armes de Châtelleraut. В началото на Руско-японската война на руската [[армия]] са доставени проблизително около 3 800 000 винтовки. След приемането на въоръжение през 1891 година до 1910 година са направени редица подобрения и са разработени нови образци.
 
До началото на [[Първата световна война]] винтовките образец 1891 година се произвеждат само в пехотен и кавалерийски вариант. Поради катастрофалния недостиг и поради проблеми във все още развиваща се промищленост, руското правителство поръчва 1,5 милиона винтовки на компанията [[Ремингтън]] и още 1,8 милиона винтовки на компанията Ню Ингланд Уестингхауз в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Голямо количество винтовки са пленени от немските и австроунгарските войски и с тях се въоръжават запасните части на немската флота. Много от тези винтовки са продадени от [[Австрия]] на [[Финландия]] през [[1920]] година.
По време на гражданската война в [[Русия]] се произвеждат само два типа винтовки - кавалерийска и пехотна.
След приемането на въоръжение, до 1910 са направени редица подобрения и са разработени нови образци. Оръжието се произвежда във Франция и САЩ. Пушката е пехотен и кавалерийски вариант. Оръжието издържа изпитанието на две световни войни. Остава на въоръжение до 1960 година. Произведени са над 12 000 000 екземпляра. Пушката се характеризира с просто устройство и лесно обслужване. Отличава се с изключително здрава конструкция и безотказност. Пехотният вариант е дълъг 1230 мм. Има снемаем ъглест щик, който се поставя с помоща на щикова тръба. Този тип щикове са нанасяли големи поражения. Теглото на пушката без щика е 4 кг. Щикът тежи 0,5 кг. и е с дължина на острието 430 мм. Цевта е 730 мм, осигурява начална скорост на куршума 865 м/с и висока дулна енергия над 4 000 Джаула. Прицелната далекобойност е 2 000 м. Ефективната стрелба е до 800м800 м. Скорострелността на пушката е 10 изстр./мин. Използваният патрон е 7,62х54R обр. 1908 г. Това е рандов патрон, с външен фланец, което създава затруднения при многозарядните оръжия. Проблемът е заклинването на патроните в магазина. За се избегне този недостатък, е поставен отсечко-отражател. Магазинът е с капацитет 5 патрона. Зареждането може да става с помощта на тенекийка, от която се зареждат бързо петте патрона или поединично. Преимущество на системата е, че магазинът може да се дозарежда. Затворът се заключва изключително надеждно към цевта с помоща на два противоположно разположени упора, чрез завъртане на 90 градуса. Недостатък на конструкцията е, че ръкохватката се намира в средата на цевната кутия. При презареждане пушката се сваля от рамото и се губи мерната линия. Това затруднява бързото пренасочване на огъня. Намалява скорострелността на оръжието.
 
{{оръжие-мъниче}}
35

редакции