Мосин-Наган: Разлика между версии

Производството на винтовката започва през 1892 година в Тулския, Ижевския и Сестрорецкия оръжейни заводи. Поради ограничените производствени мощности на тези заводи, 500 хиляди единици са поръчани на френските заводи Manufacture Nationale d’Armes de Châtelleraut. В началото на Руско-японската война на руската [[армия]] са доставени проблизително около 3 800 000 винтовки. След приемането на въоръжение през 1891 година до 1910 година са направени редица подобрения и са разработени нови образци.

 

По време на гражданската война в [[Русия]] се произвеждат само два типа винтовки - кавалерийска и пехотна.

След приемането на въоръжение, до 1910 са направени редица подобрения и са разработени нови образци. Оръжието се произвежда във Франция и САЩ. Пушката е пехотен и кавалерийски вариант. Оръжието издържа изпитанието на две световни войни. Остава на въоръжение до 1960 година. Произведени са над 12 000 000 екземпляра. Пушката се характеризира с просто устройство и лесно обслужване. Отличава се с изключително здрава конструкция и безотказност. Пехотният вариант е дълъг 1230 мм. Има снемаем ъглест щик, който се поставя с помоща на щикова тръба. Този тип щикове са нанасяли големи поражения. Теглото на пушката без щика е 4 кг. Щикът тежи 0,5 кг. и е с дължина на острието 430 мм. Цевта е 730 мм, осигурява начална скорост на куршума 865 м/с и висока дулна енергия над 4 000 Джаула. Прицелната далекобойност е 2 000 м. Ефективната стрелба е до 800 м. Скорострелността на пушката е 10 изстр./мин. Използваният патрон е 7,62х54R обр. 1908 г. Това е рандов патрон, с външен фланец, което създава затруднения при многозарядните оръжия. Проблемът е заклинването на патроните в магазина. За се избегне този недостатък, е поставен отсечко-отражател. Магазинът е с капацитет 5 патрона. Зареждането може да става с помощта на тенекийка, от която се зареждат бързо петте патрона или поединично. Преимущество на системата е, че магазинът може да се дозарежда. Затворът се заключва изключително надеждно към цевта с помоща на два противоположно разположени упора, чрез завъртане на 90 градуса. Недостатък на конструкцията е, че ръкохватката се намира в средата на цевната кутия. При презареждане пушката се сваля от рамото и се губи мерната линия. Това затруднява бързото пренасочване на огъня. Намалява скорострелността на оръжието.