Еничарски корпус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52:
Османската власт допуска и формирането на групата на '''кулуглу''' – синовете на загинали еничари, да бъдат записвани в корпуса като негови възпитаници. През 1609 г. техния брой надхвърля 1 600. Не след дълго в еничарския корпус са допуснати и синовете на живи бащи, а през 1655 г. [[Велик везир|великият везир]] Мехмед Кюпрюлю обещава корпусът да се формира единствено от еничарски синове. Привилегиите, от които се ползват еничарите и отпадането на някои от ограниченията за тях, правят корпуса изключително привлекателен. По времето на [[Мурад III|Мурад ІІІ]] (1574-1595) към корпуса са зачислени и пожарникарите от [[Цариград]] за заслугата им при потушаване на размириците в града. След този случай като награда към еничарите започват да причисляват хора без военен опит като пехливани, танцьори и акробати. Това постепенно превръща елитната пехотна войска в сбирщина. Тези промени рефлектират върху кръвния данък, чието събиране замира към 1705-1711 г.
 
Опитите на султаните да възстановят порядъка в еничарския корпус завършват с провал. Султан [[Осман II|Осман ІІ]] (1618-1622) прави опит да въведе арабската конница, за да отслаби влиянието на еничарите, но е убит от от тях след публично поругание по улиците на столицата. Султан [[Ахмед III|Ахмед ІІІ]] (1703-1730) поставя началото на реформаторско течение, наречено '''Леледеври''', като се предвижда реформиране на армията. Но и този султан е свален през 1730 г. от въстанието на Патрона Халил. През 1740г. султан [[Махмуд I|Махмуд І]] (1730-1754) резрешава свободната търговия с еничарски длъжности. Появава се и категорията на '''извънредните еничари''' – привилегирована група, която чака да се освободи платено място в корпуса.
 
== Ликвидиране ==