Луцифер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: af:Lusifer |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Луцифер''' е дума от латински произход, ''Lucifer'', която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.
В древността гръцките имена Фосфорос и Еосфорос ([[Омир]], [[Хезиод]]) и латинския буквален превод „Луцифер“ ([[Вергилий]], [[Овидий]]) са били име на планетата [[Венера]] - [[Аврора]] - „ярка утринна звезда“ ([[Венера|зорница]]), "денница", която се обожествява. Тези имена са [[епитет]] и на [[Аполон]], [[Диана]] и др. божества.
==В
В българските преводи на Библията името Луцифер, с което пророк Исаия се обръща към падналия ангел, завидял на Бог, е преведено като Денница: "Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите." (Исаия 14:12)
==В латинската версия на Библията==
В Стария завет на Biblia Sacra Vulgata обръщението Луцифер се използва от пророк Исаия към падналия ангел, който завидял на Бог (Isias 14:12, "quomodo cecidisti de caelo lucifer qui mane oriebaris corruisti in terram qui vulnerabas gentes").
Когато превежда библията от гръцки на латински език, [[свети Йероним]] превежда „Фосфорос“ като „Луцифер“. В Новия завет:
: 2 Петрово 1:19 "И [така], пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и '''зорницата''' („Светият дух“) изгрее в сърцата ви."
В християнската демонология съществува демон на име ЙЕЗАВЕЛ, чието призвание е да отнема този Дух от хората и да ги обръща в служба на Сатана. Нейната цел е да убива Божиите пророци.(Виж книга Царства) Затова и чрез лъжепророчества тя учи на гордост и измама и в някои преводи под наместо "зорница" е написано „Луцифер“, което би могло да създаде проблеми в тълкуванието.
==В християнската традиция==
В Стария завет Луцифер (Денница) е падналият ангел, наказан за завистта си към Бог (Книга на пророк Исаия, 14:12).
В [[Евангелие от Лука|Евангелието на Лука]] (10,18) и [[Откровение на Йоан|Откровението на Йоан]] (12,9) Луцифер е синоним на [[Сатана]]та. В раннохристиянските апокрифи (Втора книга на [[Енох]], {{факт|Евангелие на Вартоломей}} и др.) историята на „падналия [[ангел]]“ се описва пространно. Там той е един от най-висшите и близко до Божествения трон стоящ ангел. Бог искал всички ангели да се поклонят на хората. Но Луцифер се обидил от това, че Бог е създал човека по негово подобие и иска да се поклони на тях и защото хората говорили срещу самия Бог. Луцифер въстанал срещу него и бил пратен в бездната. Нарича се затова „паднал от [[рай|небесните селения]] ангел“, превръщайки се в [[архетип]] на злото и [[враг]] на [[Бог]]а. Понякога в славянските апокрифни преписи Луцифер се нарича "Аполлион" - името идва от езическия бог на светлината Аполон.
Падналият ангел (Фосфорос, Еосфорос или Луцифер) се описва и в гръцките и български зографски [[ерминия|ерминии]] и съответно се изобразява в православната живопис като тъмен [[демон]] - ангел, потъпкан от архангелите: [[стенопис]] в манастира Дионисиу на [[Атон]] от 1603 г., където падналият ангел Луцифер е подписан „Εωσφόρος“.
Луцифер е един от Четиримата Крале на Пъкъла, заедно със [[Сатана]]та, [[Беллиал]] и [[Левиатан]]. Има дъщеря, известна още като италианската богиня Арадия.
Line 20 ⟶ 24:
== Източници ==
* СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква, София 1992 г. Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа, Книга на Пророк Исаия, 14:12, www.Pravoslavieto.com
* The Theosophical Review 1897-1909 London, Annie Besant, GRS Mead * Елена Блаватска.Окултни изследвания,Издателство "Кралица Маб" 1993. ▼
* The Theosophical Review 1897-1909 London, Annie Besant, GRS Mead
▲
[[Категория:Християнство]]
[[Категория:Окултизъм]]
| |||