Разлика между версии на „Джироламо Савонарола“

== Биографични данни ==
 
Роден в семейство на благородници във Ферара или в Окиобело на 7 км от Ферара, Джироламо Савонарола получава образование в местния университет, където изучава Библията и трудовете на [[Тома Аквински]] и [[Аристотел]]. Бързо се проявява като остроумен и пламенен критик на клерикалното статукво, като само на 20 години пише първите си критични творби "De Ruina Mundi' ("За западането на света") и "De Ruina Ecclesiae" ("За западането на църквата") (1475 г.), в които нарича папската курия „горда, но фалшива уличница“.
 
Савонарола постъпва в Доминиканския орден през 1475 г. в [[Болоня]]. В този град той получава и значителна школуване в ораторско майсторство. През 1490 г. брат Джироламо е изпратен от ордена си във Флоренция, която по-късно нарича „градът на моята съдба“, както той го нарича.
 
Във Флоренция Савонарола започва да разпространява проповедите си, наситени с упреци против покварата на обществото, със заплахи срещу принцовете [[Медичи]], срещу [[Рим]] и папата [[Александър VI]] ([[Борджия|Родриго Борджия]]) и с пророчества за Края на Днитедните. Савонарола проповядва, че християнството означава доброта, а не парадиране с богатства и разкош, той не желае война с Римската църква, а само да я очисти от покварата. До каква степен Микеланджело е бил повлиян от тези проповеди е трудно да се каже. Като се има предвид младостта му (тогава той е на петнадесет години) и силата на излъчване на Савонарола, може да се предполага, че е имало моменти на колебание, оказали влияние върху ранното му творчество, но в крайна сметка негов последовател той не става.
През 1494 г. френският крал [[Шарл VIII]] напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната [[Клада на суетата|Кладата на суетата]]. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални” поети – и ги изгарят на огромна клада на [[Пиаца дела Синьория]] във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на Микеланджело и [[Ботичели]], са загубени завинаги. Микеланджело става свидетел на унищожаването на културни ценности- картини, скулптури, книги, от тълпата, следваща Савонарола, и това определя окончателно позицията му.
Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града. Народът се разбунтува и папа [[Александър VI]] не закъснява да се възползва. На 13 май 1497 г. той отлъчва Савонарола от църквата, а през 1498 г. изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни грешки. След дълъг период на изтезание Савонарола е принуден да подпише пълни признания и на 23 май той и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria) – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.
 
==Библиография==
Анонимен потребител