'''Източното франкско кралство''' (''Regnum Francorum orientalium'') е създадено след разпадането на [[Франкска империя|Франкската империя]], в резултат на [[Вердюнски договор|Вердюнския договор]] от [[843]] година. То е предтеча на [[Свещената Римска империя]].
С договора от Вердюн внуците на [[Карл Велики]] († 814) [[Лотар I]], [[ШарлКарл I (Франция)|Шарл I Плешиви]] и [[Лудвиг II Немски]] приключват борбата за трона на [[Франкска империя|Франкската империя]]. Лотар получава централната, Карл западната, а Лудвиг източната част на империята, тоест на изток от река Рейн, която е най-изостанала в своето развитие. През 936 г. Отон I става крал на източната държава и разширява териториите ѝ до невиждани дотогава размери. Под негово водачество Източното франкско кралство постига значителна победа над [[маджари]]те в [[Битка на Лехското поле|битката на Лехското поле]]. Кралството се превръща в приемник и продължител на [[Римската империя|римското]] държавно и политическо наследство. То стои в основите на бъдеща [[Германия]].
