Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик [[Ами Буе]] от 1838 г. ''„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“''. През 1871 г. [[Феликс Каниц]] при посещението си в гр. Ловеч записва ''„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“''. Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. <ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 3-4</ref>
 
=== МостътПънът на Кольо Фичето ===
[[Image:Lovech-original-bridge-of-Kolyu-Ficheto.jpg|thumb|Mостът на Кольо Фичето]]
През [[1874]]-[[1876]] г. българският строител [[Никола Фичев]] (познат още като '''Уста Кольо Фичето'''), построява прочутия покрит мост.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 5</ref> В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от [[пясъчник]] от близкото с. [[Радювене]]), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 8-9</ref> Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
 
===МостътКиното на архитект ОлековОлеко===
[[Image:Pokrit_most_Lovech_1972.jpg|thumb|Мостът на архитект Олеков]]
На [[3 август]] [[1925]] г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през [[1926]]-[[1931]] г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
 
=== МостътКиното на архитект ЗлатевЗлатевович ===
През [[1981]]-[[1982]] г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 43</ref> Стителството се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която се разпростират 12 магазинчета и две сладкарници.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Лч, 2007, с. 44</ref> Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
 
Анонимен потребител