Болест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
== Симптоми и синдроми на болестта ==
[[Файл:Tetanosse vatche coûtcheye.jpg|мини|200px|right|Опистотонусът при [[Тетанус]] и бизнадежден признак]]
[[Файл:Acarodermatitis Hand.jpg|мини|200px|right|Обливът и сърбежът на кожата са типичен симптом при [[краста]]]]
[[Файл:CSF Smiadovo.jpg|мини|200px|right|Бутоните в чревната лигавица с [[некроза|некротичен]] център са патогномичен признак за [[Класическа чума по свинете]]]]
Основните признаци на болестта се установяват при клиничното обследване на организма. Те са проява на настъпилите смущения във функциите на органите и системите, на нарушенията на обмяната на веществата или на други отклонения в дейността на организма. Симптомите биват:
* Субективни. Това са симптомите, които показват как организмът чувства настъпилите промени в организма си, колкото и общи да са те. Външно те не се проявяват или са твърде слаби. При тези симптоми се установява основно [[болка]], тежест, виене на свят и други.
* Обективни. Това са достъпни за наблюдение симптоми като [[оток|отоци]], дехателни и сърдечни
* Условносубективни. Такива са общи сиптоми проявяващи се при широк кръг от заболявания - например спиране на [[дефекация]] или пък честа дефекация, често [[уриниране]], [[колика|количен пристъп]] и други.
Симптомите могат да бъдат групирани на:
Line 24 ⟶ 27:
* Непостоянни.
* Типични. Такива са тъпотите в областта на [[бял дроб|белите дробове]].
* Атипични. Такава е
* Патогномични. Това са онези симптоми, които дават основание да се постави диагноза със сигурност. Такива са Телцата на Негри при [[бяс|беса]], [[Bacillus anthracis|антраксните бацили]] в труповете на умрелите от [[антракс]].
* Случайни.
Според локализацията симптомите биват:
* Общи. Такива са ускорен [[пулс]], повишена телесна температура, учестено [[дишане]].
* Местни. Пример за такива симптоми са отоци в различни области на тялото, болезненост и други.
Line 62 ⟶ 65:
== Диагноза на болестта ==
Диагнозата на дадена болест се поставя въз основа от данните на
* Анатомична диагноза. Това е диагнозата, при която се установява кой орган е заболял и какви са настъпилите промени в него. Например жълтеницата се проявява при заболяване на [[черен дроб|черния дроб]], но освен това е възможно да се дължи на [[хемолиза]] на
* Етиологична диагноза. Тя следва анатомичната диагноза и има съществено значение както за лекуването, така и за профилактиката на заболяването. При изясняване на етиологията се изисква прилагането на един или друг вид [[антибиотик]] или химиотерапевтично средство, спрямо което микроорганизмите са най-чувствителни.
* Функционална диагноза. Допълва предишните две диагнози и служи за изясняване доколко заболелият орган е в състояние да изпълнява физиологичните си функции.
* Патогенетична диагноза. Поставянето и се базира на динамиката на болестния процес.
* Симптоматична диагноза. Поставя се въз основа на определени симптоми, без да се изясни причината за появата им.
* Диагноза въз основа на лечебния ефект. Поставя се при много заболявания при които е нужно бързото прилагане на лекарствено средство (антидот), за което се знае, че действа специфично върху даден причинител. Например ако след прилагането на акаприн се установи видимо подобряване на състоянието на животно, заболяло от [[пироплазмоза]], означава че диагнозата е поставена правилно. Този вид диагноза се нарича ''diagnosis ex juvantibus''.
== Диференциална диагноза ==
Клиничните и параклиничните симптоми са присъщи не само за една болест. Поради тази причина е наложително да се извърши диференциална диагноза (''diagnosis per exlusionem''), която трябва да доведе до разпознаването на дадената нозологична единица.
== Източници ==
| |||