Хаджи Христо Българин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
el |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| наставка =
| роден-дата = [[1783]]/[[1794]]
| роден-място = [[Нисия]], днес [[Гърция]]
| починал-дата =
| починал-място =
Ред 12:
== Биография ==
Хаджи Христо е роден във [[воден]]ското село [[Нисия]], тогава в Османската империя. Става конник в египетската армия на Хуршид паша<ref name="il112">Илюстрация Илинден, бр.112, стр.14-15</ref>.
Бащата и братът на Христо - Ставро загиват в бой с [[османци]]те по време на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] през [[1806]] г. Христо също взима участие във въстанието, но след неуспеха му бяга в [[Босна]], а от там през [[Венеция]], [[Родос]] и [[Кипър]] се прехвърля в [[Александрия]]. Постъпва на служба при албанеца [[Мехмед Али паша]], [[валия]] на [[Египет]]. Отличава се по време на службата с храбростта си в сраженията с непокорните на властта арабски племена, за което се сдобива с прозвището "шахим" /ястреб/. По-късно преминава на служба в [[Сирия]], където служи при [[Хуршит паша]]. Пашата е назначен от [[султан]]а за управител на [[Пелопонес]]. С него и Хаджи Христо се отзовава в [[Морея]].
Line 18 ⟶ 20:
== Участие в гръцкото въстание ==
Хаджи Христо е приет радушно от водачите на въстанието [[Теодорос Колокоторонис]] и [[Александър Ипсиланти]]. Това му дава възможност да организира български отряд във войната. Личната му храброст и командирски качества се проявяват при [[обсада на Триполица|овладяването на крепостта Триполица]] на 23 септември 1821 г. На неговия отряд се пада главната заслуга са разгрома на войските на [[Махмуд паша]]. По-нататък се редят подвизите на Хаджи Христо в боевете при [[Фтиотида]], [[Термопили]]те, [[Будница]] и [[Навплион]]. Голям е приносът му за победата при прохода [[Дервенаки]], където турските войски претърпяват едно от най-тежките си поражения. Гръцкият биограф на Хаджи Христо пише: „Този отряд извърши грамадни доказани подвизи, единият от които е прословутия подвиг при Дървенаки на 26 и 27 юли 1822 г.“.
Гръцкия историк Трикупис пише: {{Цитат|Водачите на двата враждуващи лагера всред гръцките въстаници вече се готвеха да се нападат. Изведнъж посред тях излязоха двама български воеводи Хаджи Христо с българска кавалерия и Хаджи Стефко с българската пехота и държаха приблизително този език на безумците, които щеха да се изколят: - Ние преминахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме с вас да се сражаваме до вас за кръста и гръцкия народ; не ви искаме никакво право за своите заслуги, които верваме сме допринесли, а ви молим да ни застреляте всички до един, преди да сте се изклали. Защото не можем да преживеем срама, да присъствуваме при вашите вътрешни ежби, и то във върховния момент на войната за освобождението на вашата родина. - Благодарение на тия двама благородни души началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснат веднъж опасността, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръв<ref name="il112"></ref>.}}
През 1823 г. отрядът на Хаджи Христо извоюва нова победа над турските войски при [[Кромиди]]. В [[Наваринско сражение|боя при Наваринската крепост]] той попада в плен и е затворен в едно от подземията на крепостта [[Метони]]. Авторитетът му е толкова голям, че едно от условията на съюзниците на обединените бойни флоти на [[Руска империя|Русия]], [[Британска империя|Англия]] и [[Френска империя|Франция]], разгромили османския флот при [[Наварин]], е освобождаването на Хаджи Христо. Той е посрещнат като герой на остров [[Егина]], по това време столица на Гърция. Хаджи Христо продължава участието си в гръцката освободителна борба. Ипсиланти, който е свидетел на героизма на Хаджи Христо при [[Обсада на Тива|обсадата на Тива]], се обръща към въстаниците: „Дерзайте, нападайте и избивайте тираните. Един Караискакис загубихме, друг такъв ни изпрати богът на Гърция“.
Line 23 ⟶ 27:
На 23 май 1824 г. Хаджи Христо получава генералско звание и високи отличия. В правителствен декрет от 1833 г. се казва: „От днес нататък в знак на признателност част от крепостта Метони да носи името на Хаджи Христо“. А в [[Атина]] на българския герой е издигнат паметник.
След освобождението на Гърция остава в гръцката столица и взима активно участие и в гръцкия политически живот и е близък до гръцкия крал. На учредителното събрание е избран за делегат на трако-македонските българи.
== Източници и Бележки ==
<references />
* [http://books.google.bg/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA256&lpg=PA256&dq=%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0&source=bl&ots=qdDcz7xJb0&sig=crS5V6_V5Bu0LyRLHk1o-0clcIw&hl=bg&ei=LTgXTNzMNcai_Aa1ooiZDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CCYQ6AEwBA#v=onepage&q&f=false История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни (В Гръцкото въстание (1821))]
* История на Българите, том V, Военна история на бълагрите от древността до наши дни" - под редакцията на доц. д-р полк. (р.) Димитър Зафиров, доц. д-р Емил Александров, Издателство "Знание" ЕООД, 2007 г.
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Христо, Хаджи Българин}}
[[Категория:Българи]]
[[Категория:Български хаджии]]
| |||