Разлика между версии на „Българи (област Бургас)“

м
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи[източник?]. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
 
В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в [[Егейска Македония]], населени от потомци на тракийски бежанци, като Каракавак[[Кара кавак]] (Мавролевки) в [[Драма|Драмско]], [[Бутково]] (Керкини) и Каракашка[[Какараска]] (Агия Елени) в Серско[[Сер]]ско, [[Лъгадина]] (Лангадас) в Солунско[[Солун]]ско и [[Мелики]] в Берско[[Бер]]ско.
 
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики — който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в три села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 90-те години на 20 век.