Разлика между версии на „Полимер“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Промяна: ta:பல்லுறுப்பி)
'''Полимерите''' са високомолекулни съединения, [[Молекула|молекулите]] на които се състоят от голям брой повтарящи се атомни групи, свързани по м/у си с ковалентни хим. връзки. Самите им молекули, наречени макромолекули заради големият си размер, са изградени от многократно повтарящи се елементарни звена. Броят на мономерните звена в макромолекулите характеризира степента на полимеризация. В зависимост от нея биват: синтетични смоли или олигомери.Смолите са твърди или полутечни аморфни органични вещества с не голяма молекулна маса ,способни при преработка да се превръщат в нетопими и неразтворими в-ва. Полимерите изградени от еднакви момомерни звена се наричат хомополимери .Когато във веригата на макромолекулите се съдържат различни мономерни звена ,полимерите се наричат съполимери.
'''Полимерите''' са високомолекулни химични съединения, чиито [[Молекула|молекули]] (макромолекули) са изградени от многократно повтарящи се елементарни звена. Имат молекулна маса от няколко хиляди до милиони атомни единици за маса.
Самата дума полимер идва от гръцките поли - много и мерос - части. Терминът е създаден от шведския учен Якоб Берцелиус.
Според състава на звената изграждащи макромолекулите, полимерите биват:
 
*неорганични ([[слюда]] и [[графит]], имащи слоеста структура, [[диамант]], [[силикат]]ите, повечето неорганични [[минерали]], някои алотропни форми на простите вещества - напр. при [[сяра]]та и [[фосфор]]а, полифосфазените и техните производни известни като неорганичен [[каучук]])
== Свойства на Полимерите ==
[[Image:Single Polymer Chains AFM.jpg|thumb|175px|Линеен полимер под атомен микроскоп]] Полимерите нямат точно определена молекулна маса. Голяма част от тях са неразтворими във вода, но се разтварят добре в [[Бензен|бензен]], [[Толуен|толуен]] и др. Плътността им варира от 0.8 до 2.5 g/cm<sup>3</sup>.
Свойствата на полимерите се определят от структурата им, така например пространствено омрежените полимери са по-здрави от линейните, който пък са по-здрави от разклонените. Именно линейните полимери с молекулна маса над 12 000 се използват при найлона и [[Целулоза|целулозата]] заради голямата си издържливост при опъване.
За получаване на пространствено омрежени полимерни матрици се използват мономери или олигомери, които после могат да се втвърдят по [[Поликондензация|поликондензационен]] механизъм под действие на температура, лъчение, инициатори или втвърдители.
Линейните полимери с аморфна структура са еластични по природа. Могат да се деформират под външно въздействие и отново да възстановят формата си. Отнасят се към групата на еластомерите или каучуците.
 
== Класификация ==
- Според произхода:
*Естествени – от растителен (целулоза, [[Каучук|каучук]]), животински и минерален (колофон) произход;
*Изкуствени – получени чрез преработка на природни високомолекулни съединения (вискоза);
*Синтетични – получени чрез синтез от нискомолекулни вещества.
Синтетичните полимерни материали ([[Пластмаса|пластмаси]] и каучуци) се срещат във всички области на техниката и бита и заместват не само „естествените” материали като дърво, кожа, памук, коприна, стъкло и метали, но притежават предварително зададени свойства, които естествените материали не проявяват. Докато в миналото предимствата им са били определяни в сравнение с естествените материали, сега те се разглеждат като отделна група материали със самостоятелни свойства.#
- Според състава:
*неорганични ([[слюда]] и [[Графит|графит]], имащи слоеста структура, [[Диамант|диамант]], [[силикат]]итесиликатите, повечето неорганични [[Минерали|минерали]], някои алотропни форми на простите вещества - напр.например при [[сяра]]та сярата и [[Фосфор|фосфор]]а, полифосфазените и техните производни известни като неорганичен [[каучук]])
*органични (огромното мнозинство от познатите и използвани в практиката)
* хибридни - полимер-неорганични полимери: органометални полимери, [[силиконСиликон|силикони]]и, полифосфазени и др.
 
Според произхода си органичните полимери биват:
== Получаване ==
*природни: познати още като биополимери (например [[белтъци]], [[нуклеинови киселини]], естествен [[каучук]], [[целулоза]])
- Чрез Полимеризация:
*изкуствени: получени чрез химическа модификация на природни полимери [[нитроцелулоза]] и пластифицирана с камфор нитроцелуллоза (целулоид) - първата намерила практическо приложение пластмаса откритие на Александър Паркс (под името Parkesine), доразвита от Джон Хайът под името Celluloid, [[вискоза]], [[ацетатна коприна]] и други
Полимеризацията е бърз процес, при който полимерната верига се образува чрез последователно присъединяване на молекулите на един или няколко мономера към нарастващ активен център. Осъществява се чрез разкъсване на ненаситени връзки или циклични съединения.
*синтетични (например [[полиетилен]], политетрафлуоретилен (тефлон), [[полиамид]]и - алифатни полиамид-6,6 (найлон), полиамид-6,ароматни - поли p-бензамид (Кевлар) и, [[епоксидна смола|епоксидни смоли]]), които се получават чрез [[полимеризация]] или [[поликондензация]] на изходни вещества, наречени мономери.
За разлика от поликондензацията, в реакционната смес присъстват само мономер и полимер.
Според структурата си биват линейни, разклонени и мрежести (омрежени).
Полимеризацията включва три етапа:
Полимерите са основа за получаване на пластмаси, текстилни влакна, каучуци, лепила, лакове и др.
*Образуване на активен център;
*Нарастване на веригата;
*Прекъсване на веригата.
Полимеризацията може да бъде провеждана по няколко начина:
*Чрез блок /блокова полимеризация/;
*Чрез суспензия;
*Чрез емулсия;
*Чрез разтвор.
- Чрез Поликондензация:
Поликондензацията е бавен процес извършващ се на степени, като при всяка от тях се получават трайни междинни съединения, който могат да бъдат изолирани.
 
[[Категория:Полимери| ]]
6

редакции