Кокалянски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник]]", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]), както и Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
 
По времето на [[османско владичество|османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. БилОпожаряван е опожаряван на два пъти. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата.
 
[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от Софийската "Мала Света гора" и заедно с крепостта [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''.