Вид (биология): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Популярни имена и видове: доп по ен |
|||
Ред 21:
В идеалния случай, видовете имат официално научно име, но в практиката често много видове остават неименовани, тоест биват открити описани но не им се дава научно има подчиняващо се на законите на [[бинарна номенклатура|бинарната номенклатура]]. Когато един вид се именува той се поставя в определен [[род (биология)|род]] (съществуващ вече или новосъздаден). От научна гледна точка това иде да покаже, че този нов вид е много по-близко свързан с другите видове от този род, отколкото с видове от други родове. Това също предполага и обща филогенеза на тези видове. Понятията вид и род са част от една по-голяма [[таксономия|таксономична]] йерархична система. Най-често използваните и добре дефинирани таксономични рангове са: [[живот]], [[домен (биология)|домен]] (империя), [[царство (биология)|царство]], [[тип (биология)|тип]] в зоологията и [[отдел]] в ботаниката, [[клас (биология)|клас]], [[разред (биология)|разред]], [[семейство (биология)|семейство]], [[род (биология)|род]] и накрая вид. Причисляването на определен вид към даден род не е абсолютно и окончателно. Често видовете се налага да сменят рода си или по-висша таксономична група, с по-точното установяване на филогенетичние им произход.
В научната номенклатура видовото име се състой от две части, ([[бинарна номенклатура]]), които са на [[латински]], макар че се допуска използването на корени от всякакви езици, както и имена на географски обекти и хора. Първо се изписва родовото име с главна буква, следвано от второто (видово специфично) име с малка буква. Има известни разлики при употреба на второто
* В зоологичната номенклатура, втората част от името представлява специфично име или специфичен епитет. Например, вълкът принадлежи към вида ''Canis lupus'', койотът към ''Canis latrans'', чакалът ''Canis aureus'', и т.н., всички тези принадлежат към рода ''[[Canis]]'' (към когото се отнасят и много други видове). За вълка родовото име е ''Canis'', втората част е пак специфично име ''lupus'' (вълк), което е съществително има, а не епитет (прилагателно име). Така цялото видово име на вълка е съставео от две съществителни: ''Canis lupus''. В зоологичната номенклатура се допуска първото и второто име да съвпадат: ''[[Tinca tinca]]'' ([[лин]]), ''[[Bubo bubo]]'' ([[бухал]]) и други.
* В ботаническата номенклатура (възприета още и в [[микология]]та, [[алгология]]та и [[микробиология]]та), втората част от името може да бъде само специфичен епитет (прилагателно име). По този начин името винаги е комбинация от съществително и епитет, което не позволява съществуването на еднакви имена както в зоологията.
==Трудности произтичащи от концепцията за вид==
[[File:Phylloscopus trochiloides NAUMANN.jpg|right|thumb|[[Зеленикав певец]] представител на така нар. [[кръгов вид]].]]
Задачата за дефиниране на термина "вид", така че той да е приложим за всички живи организми се оказва изненадващо трудна дори непосилна. Сред биолозите се използват над две дозини различни определения за вид.<ref name="guardian">{{Cite news |url=http://www.guardian.co.uk/science/punctuated-equilibrium/2010/oct/20/3 |title=How many species concepts are there? |last=Wilkins |first=John |publisher=''[[The Guardian]]'' |date=2010-10-20 |accessdate=2010-10-19 |location=London}}</ref>
Повечето учебници използват дефиницията на Ернст Майер за вид: "група от фактически или потенциално кръстосващи се популации, които са репродуктивно изолирани от други подобни групи".<ref name=Queiroz>{{cite journal |author=de Queiroz K |title=Ernst Mayr and the modern concept of species |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=102 Suppl 1 |issue= |pages=6600–7 |year=2005 |month=May |pmid=15851674 |pmc=1131873 |doi=10.1073/pnas.0502030102 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=15851674 |postscript=.}}</ref>
Тази дефиниция изключва някои необичайни и изкуствени кръстоски:
* Такива съществуващи само в плен или резултат от целенасочена човешка намеса.
* Животни физически и физиологично способни да се размножават, но поради някаква причина не го правят на свобода.
Горната дефиниция работи задоволително за повечето [[многоклетъчно|многоклетъчни организми]], но има редица случаи, при които не се правя:
* Тя приложима само за организми, които се размножават [[полово размножаване|полово]]. Така че, е неприложима за организмо размножаващи се [[безполово размножаване|безполово]], както и при тези размножаващи се чрез [[партеногенеза]].
* Биолозите често не са сигурни дали две морфологично сходни групи организми са потенциално способни да се кръстосват.
* Има значителни вариации в степента на успех на хибридизацията при естествени условия.
* При [[кръгов вид|кръговите видове]], членове на близки популации се кръстосват успешно, но членове на някои по-отдалечени популации не са способни.
==Брой видове==
| |||