Бунд: Разлика между версии

{{друго значение|еврейската социалистическа партия|надигането срещу властта|бунт}}

 

 

 

== Идеология ==

Бундът е за национално-културна автономия на източноевропейското еврейство (виж [[история на евреите в Полша]] и [[история на евреите в Русия]]), както и за създаване на светска система за [[просвещение]] сред евреите, поддържаща развитието на културата на [[идиш]]. Членовете на Бунда са вярвали, че благодарение на това, тези евреи няма да се асимилират и ще опазят своята верска и културна обособеност. Бундът е антирелигиозна партия, и като такава се обявява против репатрирането на евреи в [[Палестина]].

 

Бундът се заражда след [[Майски закони|Майските закони]] в рамките на [[линия на уседналост|линията на уседналост]].

 

 

Бундът се бори за премахването на всички изключителни или специални закони срещу евреите (които са в сила в повечето европейски империи от края на XVIII век до началото на ХХ век).

 

Бундът иска пълна [[еврейска еманципация]] - гражданска и политическа равнопоставеност на евреите, с право за еврейското население да ползва майчин език и да има самостоятелни юрисдикции, местно-регионално самоуправление с национално-културна автономия, включително автономия по въпросите на културата.

Членовете на Бунда се включват активно във всички руски революции в началото на 20 век. В революцията от 1905/07 г., Бундът участва с 274 свои организации, с почти 34 000 членове. В тактиката си за борба срещу империализма, Бундът до ноември 1906 г. е на позицията в подкрепа на [[болшевики]]те и за съюз между пролетариата и селяните. След 1906 г. Бундът се присъединява към [[меншевики]]те, т.к. меншевиките смятат, че концепцията на Бунда за "националната културна автономия" не противоречи на Националната програма на Руската социалдемокрация в лицето на Руската социалдемократическа партия и до октомври 1910 г. около 2 хиляди бундисти се вливат в редовете на меншевишката партия.

 

Избухването на Първата световна война води до разцепление в организацията на франкофили и германофили. Ръководството на Бунда е на дясноцентристки позиции, а по-голямата част от еврейската общност застава в подкрепа на руската външнополитическа линия срещу Централните сили. Конференциите на Бунда от юни 1915 г. в Киев, и от май 1916 г. в Харков призоват еврейските работници да действат в защита на родината си. Февруарската революция разширява влиянието на Бунда и еврейското градско население нараства с 34 хиляди души - основно в Петроград, Москва и в другите центрове, като бундистите се включват активно в създадените градски провинциални съвети на работниците и войниците. Бундистите през този период изцяло подкрепят меншевиките и поддържат Временното правителство на Керенски, което до месец март 1917 г. премахва всички 140 закони и други [[Нормативен акт|нормативни актове]], ограничаващи евреите да участват под една или друга форма в отделни сфери на обществения живот в Руската империя.

 

[[Файл:Ac.manif1917.jpg|right|thumb|300px|Демонстрация на Бунда в [[1917]] г.]]

Бундът посреща негативно Октомврийската революция, следваща Февруарската, и обвинява болшевиките в "узурпиране на народната воля". Стратегията на Бунда се насочва към признаването и свалянето от власт на болшевиките, като предприема активни действия срешу тях.

 

 

До края на 1918 г. в Бунда се формират три основни направления: ляво - на защитниците на участието в работата на Съвета, и за борба за свикване на Учредително събрание, дясно - на привържениците на активната борба срещу болшевиките и за непризнаване на новата съветска власт, и центристко - на привържениците на парламентарната опозиция на болшевиките.

 

 

== Край на дейността на Бунда ==

 

 

Бундът в Източна Европа продължава своето съществуване между двете световни войни в нановообразуваните Полша и Латвия, където в националните парламенти по време на целия период съществуват парламентарни групи "Bund", и така чак до времето на Втората световна война. Бундът в тези страни организира и поддържа своя младежката организация "Бъдещето", която в навечерието на Втората световна война има 15 000 членове, както и свои детски, женски и спортни организации. Бундът организира и своя мрежа от еврейски училища за основно и средно образование, здравно осигуряване, социални услуги, взаимоспомагателни каси и синдикати.

В началото на Втората световна война, бундистите са евакуирани в СССР. Някои от лидерите на организацията са арестувани от [[НКВД]] и екзекутирани като "врагове на народа".

 

Израелските и американски бундисти допринасят за появата на социалистическите партии в Израел. В Латинска Америка бундистите са в основата на създадените еврейски училища, болници, и еврейското работническо движение в тази страни. В Аржентина, Мексико и Израел, организациите под името [[Бейт Бунд]] все още съществуват и развиват дейност.

 

* Нам И. В. Национальная программа Бунда: Коррективы 1917 года // Вестн. Том. гос. ун-та. — Томск: 2003. — № 276. — С. 83—89.

 

[[Категория:История на Русия]]

[[Категория:История на Полша]]

[[Категория:История на Литва]]

[[Категория:История на Латвия]]

 

[[az:Bund]]

[[uk:Бунд]]

[[yi:בונדיזם]]