Дателен падеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Изтриване: kk:ДАТИВ |
|||
Ред 39:
Макар и в съвременния книжовен [[български език]] на практика да няма запазена падежна система при имената, в записани народни песни и в литературата от [[19 век|19]], а и от [[20 век]], могат да се срещнат форми в дателен падеж, напр. ''мама Стояну думаше'', ''Майце си'' (от [[Христо Ботев]]) и др.
В съвременния български език са се запазили форми в дателен падеж при личните местоимения, а по-специално при кратките форми: ''ми'', ''ти'', ''му'', ''й'', ''ни'', ''ви'', ''им''. Пълните форми ''мене'', ''тебе'', ''нему'', ''ней'', ''нам'', ''вам'', ''тям'' вече се
Още в старобългарски дателният падеж е започнал да поема функциите на [[родителен падеж|родителния падеж]] за притежание, напр. ''Доидошѧ до вратъ градоу'' (дойдоха до вратите на града). Тази особеност се е запазила и в съвременния български език, напр. ''брат му'', ''майка ти'' и т.н.
| |||