Офицерски бунт (1887): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== История ==
Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като [[Перущица]] и [[Яворово]], са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в [[Бургас]]<ref>Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 180-190</ref> и [[Сливен]] взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор [[Петър Груев]] и капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Анастас Бендерев]], създават в [[Румъния]] организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р [[Васил Радославов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 16-17 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в [[Силистра]] и [[Русе]].