Тезей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
{{гръцка митология-мъниче}}
 
Тезей бил атически герой, създател на единството на атинската държава. Син на атинския цар Егей (Посейдон) и на троизенската царска дъщеря Етра. Когато Егей се разделялразделя с Етра, за да се върне в Атина, скрил меча и сандалите си под грамадна скзла и поръчал на Етра, щом синът им заякне дотолкова, че да може да вдигне скалата, да го прати с тези опознавателни знаци при него. Тезей расъл при дядо си Питей, възпитаван от мъдрия кентавър Хирон и когато навършил шестнадесет години, лесно повдигнал скзлата и въпреки съвета на майка си и дядо си да пътува безопасно по море, поел по суша за Атина. Пътят бил труден и вървейки по него Тезей извършил множество подвизи. Още на границата между Троизена и Епидавър срещнал великана Перифет, син на Хефест, който убивал със страшния си железен боздуган всеки, който минавал през планините, които обитавал. Но Тезей победил великана, убил го и взе боздугана му. След това, до самия Истъм, срещнал разбойника Синид, който убивал всички пътници като огъвал два бора, докато се допрат върховете им, завързвал пътника и пускал боровете, които го разкъсвали. Тезей също завързал Синид за върховете на два бора и свирепият разбойник загинал така, както убивал невинните пътници. В Кромион убил дивия кромионски глиган, чиито родители били чудовищата Тифон и Ехидна, защото опустошавал цялата местност, влизал по къщите и отвличала обитателите им. Край границите на Мегара, където отвесни скали се издигали в небето, живеел разбойникът Скирон. Щом някой минел покрай него, жестокият разбойник го хвърлял в бездната. Когато Скирон се опитал да бутне Тезей, той го хванал за краката и метнал самия него в пропастта. Недалече от Елевзин, Тезей трябвало да се пребори с великана Керкион. Той го хванал в железна хватка и го удушил, както направил това Херакъл с Антей. Когато наближил долината на река Кефис в Атика, героят дошъл до мястото, където върлувал разбойниът Дамаст, наречен Прокруст (опъвача). Той имал легло, на което карал да легне всеки, който успявал да залови. Ако леглото се ожело дълго, разтягал нещастника, докато му стане по мярка, а ко било късо - отсичал му краката. Тезей хвърлил Прокруст в леглото и понеже то било късо за великана, го убил.
 
След този последен подвиг, Тезей пристигнал в Атина и влязъл в двореца на баща си като непознат, пленяващ всички с красотата си. Не се открил веднага пред стария Егей, защото разбрал, че той е изцяло под влиянието на магьосницата Медея, която, след като побягнала от Коринт, обещала на стария цар да възвърне младостта му. Медея обаче познала кой е красивия пришелец и решила да го погуби, за да не изгуби властта си. Тя успяла да убеди Егей да го отрови, казвайки му, че чужденесът е шпионин. Но тъкмо, когато Тезей поднасял чашата с отровното вино към устата си, Егей разпознал меча и сандалите си, бутнал чашата и разлял виното, а Медея била принудена да избяга позорно и от Атина. Старият Егей бил извън себе си от радост и обявил тържествено радостната вест на ликуващия народ. Сега обаче, мълвата стигнала и до синовете на Палант, брата на Егей. Понеже надеждите им да властват след смъртта на чичо си рухнали, петнадесетте палантиди (синове на Палант), които смятали чичо си за бездетен, се вдигнали срещу Тезей, начело с баща си. Но героят ги надвил, като избил една част от тях, а останалите прогонил от града. Веднага след това Тезей се отправил срещу Маратонския бик, който Херакъл веднъж укротил в Крит, но Евристей го пуснал на свобода. Младият герой го хванал жив, превел го през града и го принесъл в жертва на Аполон.