Закон за запазване на енергията: Разлика между версии

Основите на този закон са положени още от древните философи в [[Древна Гърция]], а по-късно от [[Рене Декарт]] и [[Михаил Ломоносов]].<ref>Михаил Васильевич Ломоносов. Избранные произведения в 2-х томах. М.: Наука. 1986</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX в. — М.: Наука, 1969</ref> Един от първите експерименти, потвърждаващи закона за запазване на енергията е извършен от [[Жозеф Луи Гей-Люсак]], проведен в 1807 година. Той изучава разширението на газове, но не може да обясни някои от явленията, като например липсата на промяна на температурата. [[Майкъл Фарадей]], изучавайки електрическите и магнитни свойства на веществата, стига до заключение, че всичко трябва да има общ произход и отделните форми могат да се превръщат една в друга. Тази гледна точка е същността на закона за запазване.