Разлика между версии на „Джеймс IV (Шотландия)“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: eu:Jakobo IV.a Eskoziakoa)
}}'''Джеймс IV Стюарт''' ({{lang-en|James IV}}, {{lang-la|Jakobus IV, Яков IV}}, {{lang-gd|Séamus IV, Шеймъс IV, IPA:[ˈʃeɪməs]}}, [[17 март]] [[1473]] — [[9 септември]] [[1513]]) е крал на [[Шотландия]] от [[1488]] г. до [[1513]] г. Той е първият ренесансов монарх на шотландците и често е определят като най-успешният крал от династията Стюарт. Освен това Джеймс IV остава в историята като последният британски монарх, намерил смъртта си на бойното поле.
 
Джеймс IV e син на крал [[Джеймс III (Шотландия)|Джеймс III]] и на датската принцеса [[Маргарет Датска|Маргарет]]. През [[1488]] г. петнадесетгодишният Джеймс оглавява бунта на недоволните барони от южната част на страната срещу управлението на баща си. Старият крал е убит от войските на сина си в битката при Саучибърн на [[11 юни]] [[1488]] г., след което шотландският престол е зает от бунтовния син на краля, коронован на [[24 юли]] в Скоун като крал под името Джеймс IV.
 
След възцаряването на Джеймс IV всички висши постове в администрацията са заети от лидери на метежа срещу Джеймс III — предимно представители на клановете Хепбърн и Юм. Канцлер на страната става Колин Кемпбъл, първи граф Аргайл. Съсредоточаването на властта в ръцете на тесен олигархичен кръг аристократи в лицето на няколко клана предизвиква недоволството на другите участници в метежа срещу покойния крал от [[1488]] г., които не получават полагащите им се от това облаги. Поради това през [[1489]] г. избухва въстание начело с граф Ленъкс, което, въпреки че е потуено от кралските войски, предизвиква краха на олигархическото управление и допускането до властта на по-широк кръг от аристокрацията. През [[1491]] г. Джеймс IV се освобождава от опеката на магнатите, което поставя началото на нова система на кралската власт в страната, основаваща се на силна и авторитарна власт на монарха, който търси опора в широките слоеве на дворянството.