[[Image:Boris-Mihail of Bulgaria.JPG.jpg|250px|thumb|right|Паметник на царя-покръстител в първата българска столица [[Плиска]]]]
По същото време царкняз Борис приема радушно учениците на [[Кирил]] и [[Методий]] - [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и Климент, изпращайки [[Климент Охридски]] като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в [[Охрид]]. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.
След продължително 36-годишно управление, през [[889]] г. цар Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис има четирима сина: [[Владимир-Расате]], [[Гавраил (аристократ)|Гавраил]], [[Симеон I|Симеон]] и [[Яков (аристократ)|Яков]]. За свой наследник посочва първородния си син [[Владимир-Расате]].
[http://borislav.digicom.bg/statii/vladimir.htm] Неумелата антивизантийска политика на [[княз]] Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството принуждава царкняз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява че поставя [[Симеон Велики|Симеон]] на престола и преместването на столицата от [[Плиска]] във [[Велики Преслав]].
