Слънчева батерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ta:சூரிய மின்கலம்
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Слънчевата батерия''', наричана също '''слънчева клетка''', '''слънчев елемент''', '''фотоклетка''', '''фотоелемент''', '''фотоелектричен преобразувател''', е [[полупроводник]]ово устройство, което преобразува светлинната енергия в електрическа. Тя изпълнява две функции: 1. Генерация на токоносители ([[електрон]]и и [[електронни дупки]]) в светлинно-абсорбиращ материал под влияние на падащата върху него светлина; 2. Разделяне на токоносителите (за предпочитане към проводящ контакт, който да проведе електрическите заряди). Това преобразуване се нарича вътрешен [[фотоелектричен ефект]]. В английската литература слънчевата батерия се нарича photovoltaic cell. Понякога това се превежда с буквалното фотоволтаична клетка, което е неправилно, защото е неблагозвучно и ненужно.поуиплип;кл;.,;/л;л';л;'
;'./>
 
[[image:solar_cell.png|thumb|250x|right|Слънчева батерия, направена от поликристална [[силиций|силициева]] [[Подложка (електроника)| подложка]]]]
Line 12 ⟶ 13:
Снимката в началото на статията показва типична силициева слънчева батерия. Електрическият ток, получен в полупроводника, се провежда през контактите в предната и задната част на батерията. В горната част, която трябва да пропуска светлината, са направени контакти от тънки метални ленти, разположени на сравнително голямо разстояние един друг. Те захранват с ток по-голямата тоководеща шина. Батерията е покрита с тънък слой от диелектричен материал, който увеличава поглъщането на светлината от приемащата повърхност.
 
л././,./.Фотоелектричният ефект е открит през 1839 г. от френския физик А.Е.Бекерел. Първата слънчева батерия обаче е създадена едва през 1883 г. от Чарлз Фритс, който покрива полупроводника селен с много тънък слой злато. Ефективността на устройството е било само 1% . През 1946 г. Ръсел Оул патентова съвременната слънчева батерия.
Когато върху слънчевата батерия попадне светлина, енергията на фотоните генерира двойки електрически носители, електрон и дупка, от двете страни на P-N прехода. Електроните дифундират в посока на по-ниско енергийно ниво, а дупките — в обратна посока. Докато светлината облъчва батерията, продължават да се формират нови двойки електрон-дупка. Натрупващите се електрони образуват отрицателен заряд в емитера (N-слоя), а дупките образуват съответстващ положителен заряд в базата (P-слоя). Ако двете части на прехода се свържат с проводник, ще се образува затворена електрическа верига и ще протече ток. Токът продължава да тече, докато слънчевата батерия е осветена.
Фотоелектричният ефект е открит през 1839 г. от френския физик А.Е.Бекерел. Първата слънчева батерия обаче е създадена едва през 1883 г. от Чарлз Фритс, който покрива полупроводника селен с много тънък слой злато. Ефективността на устройството е било само 1% . През 1946 г. Ръсел Оул патентова съвременната слънчева батерия.
 
== Теория ==