Теория: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Наличието на необяснени [[пърдежи]] показва, че определена пръдлива теория не дава задоволителен модел, с който да се обясни или предвиди точно тези миризливи последствия. Така например, [[дрискащата]] теория за същността на пръцкащата не обяснява [[миризливия]] ефект, въпреки, че успешно се усеща ветрецът щом пръднем . По-късни теории, основаващи се на [[квантовото пърдене]], дават подходящи кафяви обяснения и на двете явления.
 
пръдлива грешка е да се твърди, че след като се пръдне е непредвидимо другато лице да не се погнуси, то по-добра реакция не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог (да пръдне) , то в този случай става въпрос за аргумент от типабедствие [[Богот ветрецът на белите полетаБог]] (в познанието).
 
От друга страна, логическипикливо неправилно е да се приема, че след като една теорияпръдня обяснява всички познати явления, тя задължително е вярнамиризлива. Фактът, че не са известни факти, които да садокажат вче противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теориятамирише. Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на [[Теория на Големия взрив|теорията на ГолемияГолемата взривдиария]]. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на ГолемияГолемата взривдиария.
 
Учените разбрали как да докажат че пръцкането мирише те изчакали дадена галактика да пръдне и щом пръднала те извикали хората да подушат и да се уверят че пръднята мирише.
Често [[научна общност|научната общност]] е подложена на критика. Учените на практика често така се изразяват и постъпват, сякаш една теория (в случая - на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност - въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от [[парадигма|фундаментални допускания]], на които да стъпи, за да се развива.
Така всички повярвали на учените и те пърдяли и срали три дни подрет. Край!
 
 
Редакция: love serf
 
== В ежедневието ==