|
== В науката ==
Теория в [[пръцканетонаука]]та е математическо и/или логическо '''обяснение''' на набор от газовесъбития или природни явления, или техен модел. Една теория е в състояние да предсказва бъдещи пърдежисъбития или направо аканиянаблюдения от същия род и да бъде подложено дупетоподложена на тестове посредством експерименти заили дапък сефалшифицирана разбере дали му сечрез акаемпирично наблюдение. Оттук следва, че за хората, занимаващи се с пърдененаука, понятията "пръцтеория" и "дрисфакт" не са непременно противопоставени. Теорията в науката се основава на [[аканетофакт|пиканетофакти]].
Наличието на необяснени [[пърдежиявление|явления]] показва, че определена пръдливанаучна теория не дава задоволителен модел, с който да се обясни или предвиди точно тези миризливи последствия. Така например, [[дрискащатавълна|вълновата]] теория за същността на пръцкащатасветлината не обяснява [[миризливияфотоелектричен ефект|фотоелектричния]] ефект, въпреки, че успешно сепредвижда усещарезултатите ветрецътот щомексперимента пръднемс двете цепнатини (показващ [[дифракция]]та на светлината). По-късни теории, основаващи се на [[квантовотоквантова механика|квантовата пърденемеханика]], дават подходящи кафявимоделни обяснения и на двете явления.
пръдливаЛогическа грешка е да се твърди, че след като седадено пръднеявление е непредвидимо другатопо лиценастоящата данаучна не се погнуситеория, то по-добра реакциятеория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог (да пръдне) , то в този случай става въпрос за бедствиеаргумент [[от ветрецъттипа [[Бог на Богбелите полета]] (в познанието).
От друга страна, пикливологически неправилно е да се приема, че след като една пръднятеория обяснява всички познати явления, тя задължително е миризливавярна. Фактът, че не са известни факти, които да докажатса чев миришепротивовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията. Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на [[Теория на ГолематаГолемия взрив|теорията на Големия диариявзрив]]. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на ГолематаГолемия диариявзрив.
Често [[научна общност|научната общност]] е подложена на критика. Учените на практика често така се изразяват и постъпват, сякаш една теория (в случая - на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност - въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от [[парадигма|фундаментални допускания]], на които да стъпи, за да се развива.
Учените разбрали как да докажат че пръцкането мирише те изчакали дадена галактика да пръдне и щом пръднала те извикали хората да подушат и да се уверят че пръднята мирише.
Така всички повярвали на учените и те пърдяли и срали три дни подрет. Край!
Редакция: love serf
== В ежедневието ==
|
