Разлика между версии на „Янош Бояй“

1 байт изтрити ,  преди 9 години
м
Робот: Форматиране на ISBN
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: nn:János Bolyai)
м (Робот: Форматиране на ISBN)
През 1830 г. бащата съставя сборник от свои лекции по математика с намерението да ги публикува. Около една година той не успява да събере необходимите средства, докато Янош не го убеждава да приеме от него пари за отпечатването, като в приложение добавя към лекциите и своя собствен ръкопис. И до днес това издание е известно под името ''„Апендикс“'', въпреки че самият сборник статии е издаден под името ''„Тентамен“''.
 
Когато Фаркаш Бояй моли своя приятел [[Карл Фридрих Гаус|Гаус]] за мнение по труда на Янош, Гаус високо го оценява, но оспорва първенството на научните му резултати. Самият Гаус бил достигнал до тези резултати още в началото на века, но така и не се осмелил да ги публикува, ''„защото повечето хора няма да разберат за какво става дума“'',<ref>''„Лексикон Математика“'', Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, С., 1995, ISBN: 954-584-146-Х</ref> Отговорът на Гаус предизвиква силно разочарование и гняв у Бояй. Известно време той дори вярва, че великият математик си приписва заслугите му, и това личи от неговата кореспонденция и архиви.
 
Бояй обаче не знае, че почти същите резултати в областта на неевклидовата геометрия постига и един друг голям математик - [[Николай Лобачевски]], с когото са работили успоредно във времето. Лобачевски обаче още през 1826 г. докладва резултатите си пред математическата общност в университета в [[Казан]], а през 1829 г. ги публикува. Бояй научава това едва през 1848 г., когато прочита излязлата на [[немски език]] през 1840 г. книга на Лобачевски ''„Геометрични изследвания върху теорията на успоредните прави“''. Това е втори тежък удар за Бояй, който до този момент продължава да вярва в приоритета си в областта. Цитирането на първата публикация от 1829 г. напълно му отнема възможността за приоритет. Той започва да учи [[руски език]], за да се запознае в оригинал с трудовете на Лобачевски, изчита ги прецизно, посочвайки някои дребни неточности, но като цяло справедливо оценява работата му и нарича изводите му гениални.