Селена: Разлика между версии

 

*Съответства на римската богиня [[Луна]].

 

Селена (някъде се среща като Мена) в древногръцката митология е богиня на Луната, сестра на Еос (зората) и Хелиос (слънцето). Отъждествявана е с Артемида и Хеката. Дъщеря на титаните Хиперион и Тея, а според други митове на титана Палант и Никта. Селена се влюбила в Ендимион, който бил толкова красив, че заради красотата му Зевс го взел при боговете на Олимп. Към неговата красота не останала безразлична и Хера и като забелязал това, Зевс обрекъл Ендимион на вечен сън в Латмийската пещера в Кария. Там го намерила Селена и останала поразена от красотата на спящия младеж. Оттогава се счита, че щом Луната се скрие зад облаци, Селена се спуска към пещерата да целуне спящия Ендимион.

Сред правомощията на богинята на Луната Селена е да събуди интуицията и искра психични видения. Това най-вероятно се дължи на връзката на нощта и Луната с мечти. Тази асоциация може също така да е причината Селена често да се счита за покровител на решения, които често идват на хора в сънищата, когато подсъзнанието има възможност да обработва информация, че не е било съзнателно признато.

Селена в изобразителното изкуство

Селена е често изобразяван като млада жена с бледо лице и блестящ ореол с формата на полумесец. Тя почти винаги е облечена в бяла роба, а понякога има дълги бели крила. Тя понякога кара колесница, теглена от чисто бeли или сребърни коне, или от два бели бика. Друг път тя е изобразена яздейки бял бик през нощното небе. Селена се отличава от описанията на други богини на Луната, тъй като лицето и формата обикновено са изобразени като многофункционална и по-женствена. След ренесанса Артемида (богиня на лова и плодородието) била изобразявана като Селена със лунен сърп.

 

[[af:Selene]]