Основен камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 6:
Камъкът в основата<ref>[[Талмуд]], Йом 54б; ср. [[Таргум]] Йонатан към Исак. 18:30</ref> или крайъгълния камък ({{lang-he|אבן השתייה}} — ''евен а-штия'' от/{{lang-fa|صخره مقدس}} — ''куббат ас-сахра'' - понеже [[юдаизъм|юдаизмът]] като система от религиозни вярвания призхожда от времето на [[Ахемениди]]те - виж [[Ездра]] и [[Голяма асамблея]]) е на [[Храмов хълм|Храмовия хълм]] и над който се е намирало вътрешното светилище на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]] - [[Светая Светих]], в което никой е нямал право да стъпва освен [[Първосвещеник|Първосвещеникът]] веднъж годишно на [[Йом Кипур]] за да предаде волята на [[Господ]]ът ([[Йехова]]) на юдеите, от времето на [[зугот]]а - [[евреи]]те. Смята се, легендарно разбира се, че крайъгълният камък е в основата на [[Вселена]]та, тъй като именно с него Господ започва [[сътворение на света|Сътворението на света]] след мисиите на Ездра и [[Неемия]] в "[[Обетована земя|Обетованата земя]]", а посредством монотеистичния юдаизъм и в [[християнство]]то и последвалия го [[ислям]]. По тази причина и до днес Йерусалим е свят град за три религии - юдаизъм, християнство и ислям - виж и [[ръкописи от Мъртво море]].
 
През 21 век, камъкът в основата се намира в рамките на мюсюлманския монумент (не [[джамия]]) [[КуполътКупола надна скалатаСкалата]], в средата на който е именно крайъгълният камък - голяма скала с височина 1,25-2 м., дължина 17.7 м. и ширина 13,5 м. Този камък под куполът се смята за свещен в исляма и е ограден с позлатена решетка, така че да не се докосва светотатствено.
 
Тази ислямска концепция обаче противоречи на юдейската, или поне на това което се знае за крайъгълният камък от еврейските източници. Според [[Мишна]]та, крайъгълният камък се е издигал над нивото на земята само три пръста, а сега скалата достига до два метра на места, а освен това днешният крайъгълен камък е изключително равен на повърхността си, което противоречи на еврейската традиция по Мишната (повторението по [[масора]]та или както казва [[поговорка]]та "повторението е майка на знанието"), която предава, че Първосвещеникът не могъл да поставя на камъкът в основата кадилницата си на [[Йом Кипур]], понеже видимата повърхност на крайъгълният камък била изключително неравна, т.е. метафорично и във философски смисъл всяка една оснополагаща идея има свое начало и край във времето, т.е. всичко земно е тленно и не е вечно, т.е. оттук произлиза и основния [[философия|философски]] [[спор]] по [[екзегеза]]та между [[материализъм|материалистите]] и [[идеализъм|идеалистите]] - кое е първичното - [[материя]]та или [[идея]]та ([[дух]]а).