Гностицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dinamik-bot (беседа | приноси) м r2.6.5) (Робот Промяна: tl:Gnostisismo |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Сътворяването и управлението на една порочна вселена не могат да бъдат отнесени към извършеното от един благ Бог. Следователно творецът на материята трябва да е междинна сила (Демиург), а неговите помощници архонтите (сили, които упражняват контрол върху отделни сфери на битието) също не се отличават с особена добродетелност. Според гностиците върховният Бог, който е висшият принцип на космоса, обитава в сияние далеч над света и е "незнаен" за хората. Той въплъщава усещането за непостижима духовна действителност, която далеч надхвърля казаното в "[[Еклисиаст]]": "Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много" (5:1). Гностическият Абсолют обитава в мълчание, нарича се "бездна" и ако човек въобще дръзне да Му припише атрибути, те са чисто апофатични или отрицателни.
По отношение на космологията гностическата картина на земята и вселената не се различава значително от разбиранията на античния свят. Тя е подчинена на трисъставна структура - небесни сфери, земя и подземен свят. Гностическият поглед към космоса противоречи на останалите древни религии по изтъкнатата по-горе дуалистична тенденция, според която произходът на вселената се дължи на висши сили и те, често наричани ангели или еони, са враждебни към Бога и хората. Поразителен паралел на гностическата космогония предложи през 1995 г. астрономът Едуард Харисън от
Антропологията на гностиците разглежда през същата дуалистична призма хората като твари, хванати в капана на материалната вселена и неподозиращи, че съществува нещо друго, освен това място на тъмнината и злото. Дуализмът обагря и представата им за същността на човека, чиято истинска или вътрешна природа се схваща като искра светлина от отвъдния свят на съвършенството и благото, впримчена на свой ред в материално тяло. Вътрешната човешка същност се нарича не само искра, но също дух или душа. Хората се делят на три категории: духовни, душевни и плътски или земни. Достойни за идеалното царство на плеромата са само духовните.
| |||