Северна Добруджа: Разлика между версии

При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население е около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5 000 души), неголям брой немци, италянци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения - за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата й от Русия част от Молдова, намалява броя на българското население в Тулча, Бабадаг и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац - дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:klR0qw_8zcQJ:www.point-of-view.org/%3Fp%3D369+%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&cd=3&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1]</ref>