Априлски пленум на ЦК на БКП (1956): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „фьхгдхйк дгх дхгйк йхдкл йхцфкл“ |
м Премахнати редакции на 77.85.87.79 (б.), към версия на 89.253.164.60 |
||
Ред 1:
'''Априлският пленум на ЦК на БКП''' се провежда от [[2 април|2]] до [[6 април]] [[1956]] г. Той е едно от най-важните политически събития от историята на [[БКП]] и на [[Народна република България]]. На него [[Тодор Живков]], първи секретар на [[ЦК на БКП]] (от [[1954]]), осъжда [[Култ към личността|култа към личността]] на предишния партиен и държавен лидер [[Вълко Червенков]].
Пленумът се предшества от среща на българското Политбюро с [[Никита Хрушчов ]] в [[Москва]]. На нея е взето решение Вълко Червенков да бъде заменен с Тодор Живков. Съветското ръководство спуска инструкции какви решения да бъдат взети на предстоящия пленум. По време на неговото протичане Кремъл е информиран за хода на събитията лично от Живков. В подготовката и хода на пленума Т.Живков се опира на авторитетни партийни лица като председателя на Президиума на НС[[ Георги Дамянов]], секретаря на ЦК на БКП Димитър Ганев, члена на ПБ [[Енчо Стайков]]. Докладът на Живков е съгласуван с съветския посланик у нас Ю.Приходов.
На пленума се чуват и негативни оценки относно издигането на Тодор Живков. Членът на ЦК на БКП [[Йонко Панов]] заявява:
<code>"Сигурен съм,че в нашата партия има поне 500 души като него"</code>
Относно политиката на пленума негативно се отнася и [[Добри Терпешев ]].
Пленумът дава началото на т.нар. "[[Априлска линия]]" на [[БКП|партията]]. В рамките на кампанията на борбата против „култа към личността“ (по подобие на борбата против култа към [[Сталин]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], с цел поощряване на инициативността) се извършва мащабна в началото и периодична след това подмяна на ръководни кадри в партията и държавата с нови функционери, верни на Т. Живков и групата около него. С избора на Живков е прекъсната наложената от Сталин линия управлението на България да се поверява на дейци на Коминтерна или на дълго пребивавали и свързани със СССР хора. От позицията си на партиен лидер (от [[1954]]) Живков постепенно разширява контрола си върху управлението на държавата. През [[1962]] оглавява изпълнителната власт в страната, като измества [[Антон Югов]] от поста [[министър-председател на България]]; през [[1971]] той отстъпва премиерския пост на [[Станко Тодоров]], за да стане вече председател на новосъздадения [[Държавен съвет]] ("колективен" дъжавен глава). Практиката на периодични кадрови смени с все по-нови и амбициозни кадри (и държането в страх на по-старите) продължава до края на управлението му на партията и държавата.
[[Категория:Пленуми на ЦК на БКП]]
[[Категория:История на България (1945-1989)]]
| |||