Димитър Матов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град [[Велес]], тогава в Османската империя. В 1888 година завършва история, литература и фолклористика в [[Харковски университет|университета]] в [[Харков]], Русия. Слуша лекции по история на [[Марин Дринов]] и по лингвистика на [[Александър Потебня]]. Връща се в Македония и от 1899 до 1900 година е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. След това заминава за Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при [[Ватрослав Ягич]] и в Лайпциг при [[Август Лескин]]. В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във [[Софийски университет|Висшето училище]].
От 1892 до 1895 година заедно с [[Иван Шишманов]] Матов е редактор на [[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина|„Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“]]. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на [[Милош Милоевич|Милоевич]] и
Пише в „[[Български преглед]]“ и е сред създателите на „[[Книжици за прочит]]“. С труда си Към българския речник, излязал в 1892 година, Матов поставя основите на българската етимология. Във фолклористичните си трудове следва миграционната теория и прави сравнения между българския фолклор и фолклора на балканските, славянските и други народи.
| |||