Дупница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Дупница}}
{{Селище в България
| картинка=
| герб=Dupnitsa-coat-of-arms.svg
| екатте=68789
Ред 14:
| площ = 32,321
}}
'''Ду̀пница''' (преди 1945 година: '''Дубница''', от старобългарското дуб, в превод: [[дъб]]; други имена преди 1878 година: '''Тобиница''', '''Дупеница''', '''Дупла''') е [[град]] в Югозападна [[България]]. Той е административен център на [[Община Дупница]]. Селище от [[каменна епоха|каменната епоха]], Дупница се появява на картата като цивилизован град през [[античност|античността]] под името '''Германея''', който град играе роля на ключов и кръстопътен град при [[траки]]те и в [[Римска империя|Римската империя]], намиращ се в полите на [[Рила]] планина и до най-важния път в Европа - [[Виа Милитарис]], свързващ [[Византион]] ([[Константинопол]]) с [[Рим]]. Понастоящем Дупница продължава да е известна като „град на кръстопът“, макар и заради доста по-маловажните пътища [[Европейски път Е79|E79]] и 62.
Според преброяването през 2011 година, населението на Дупница e 33 519 жители.
== Имена ==
Средновековното име на Дупница е '''Тобиница''' и за това свидетелства пътния дневник на рицаря [[Арнолд фон Харф]], посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите '''Дупла''', '''Дъбница''', Дупница. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV век, по-рано от посещението на Арнолд фон Харф. Името на града през 1565 година е споменато отново като Дупница. Сведението на Арнолд фон Харф очевидно страда от белезите на неточна транслитерация. Според академик [[Йордан Иванов]] името произлиза от [[старобългарски език|старобългарската]] дума д{{Unicode|ѹ}}пьнъ - "дупчест, издълбан". Лондонското евангелие от 1578 година изписва името като '''Дупеница'''. Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант. След освобождението през 1878 година като официално е въведено името '''Дубница''', което градът запазва до 1948 година.
През 1948 година градът е преименуван на '''Станке Димитров''' от новата комунистическа власт на дупнишкия партизанин [[Стефан Димитров]], като градът отново е преименуван през следващата 1949 година на прякора на личността - '''Марек''', това име изкарва до 1950 година, когато градът е преименуван окончателно на дългото име на личността - '''Станке Димитров''', което име успява да изтрае до 1990 година, с промените към демокрация старото име е върнато през същата година, но не като Дубница, а като Дупница<ref name="HOB"></ref>.
== География ==
Line 29 ⟶ 35:
|accessdate=2011-05-16}}</ref>)
|-
|||||||[[Будапеща]] ~ 850 км <br /> [[Белград]] ~ 485 км <br /> [[Ниш]] ~ 250
|-
|||||||[[Бобов дол]] ~ 19 км <br /> [[Кюстендил]] ~ 40 км <br /> [[Скопие]] ~ 180 км <br /> [[Тирана]] ~ 490
|-
|||||||[[Охрид]] ~ 360 км <br /> [[Вльора]] ~ 570 км <br /> [[Бари]] ~ 920
|-
!colspan=10|
|}
[[Image:Panorama_of_Dupnitsa_and_Rila_Mountain,_Bulgaria.jpg|thumb|250px|left|Дупница и [[Рила]]]]
Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината [[Рила]], на изток от [[Конявска планина]] и на юг от [[Верила]]. Линиятa на транспортен коридор 4, [[Файл:Tabliczka E79.svg|25п|]] [[европейски път E79]], второкласен път 62, и ЖП линията, които свързват [[Атина]],
Дупница е на около
=== Релеф ===
Line 47 ⟶ 53:
В тектонско отношение районът на град Дупница представлява [[грабен]], запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни [[гнайс]]и и [[амфиболити]] с палеозойска възраст. [[Срутища]] и [[свлачища]] се срещат предимно по долинните склонове на река [[Джерман]]. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100,250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на [[България]] от [[1997г]].).
=== Квартали ===
* [[Аракчийски мост (квартал Дупница)|Аракчийски мост]]
* [[Байкал (квартал Дупница)|Байкал]]
* [[Бeшик (квартал Дупница)|Бешик]]
* [[Бистрица „Ж.К.“(квартал Дупница)|Бистрица (Ж.К.)]]
* [[Васил Левски (квартал Дупница)Васил Левски]]
* [[Възраждане(квартал (Дупница)|Възраждане]]
* [[Горна махала (квартал Дупница)|Горна махала]]
* [[ЖП фара (квартал Дупница)|ЖП гара]]
* [[Иван Вазов (квартал Дупница)|Иван Вазов]]
* [[Пазар (квартал Дупница)|Пазар]]
* [[Подин (квартал Дупница)|Подин]]
* [[Прогон (квартал Дупница)|Прогон]]
* [[Развесена върба (квартал Дупница)|Развесена върба]]
* [[Рилски езера (квартал Дупница)|Рилски езера]]
* [[Спартак (квартал Дупница)|Спартак]]
* [[Христо Ботев (квартал Дупница)|Христо Ботев]]
* [[Вилна зона „Дупница“|Вилна зона „Дупница“ (Кършия)]]
=== Климат ===
Line 217 ⟶ 244:
| colspan="14" style="text-align:center;font-size:90%;"|Климатична таблица за [http://www.dupnitsa.net/ Дупница]''
|}
== История ==
{{Основна|История на Дупница}}
[[Image:Dupnitsa_izgled_ot_segashnia_lovnia_dom_1908god.png|thumb|250px|
[[Image:Cherkvata sv georgi stroej 1906god.png|thumb|250px|
[[Image:
[[Image:Old-dupnitsa-center-1935.jpg|thumb|220px|
Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града в античността се намира [[траки|тракийският]] град Германея<ref>[http://merytours.com/sapareva/page.php?9 Кратка история на сайта на община Сапаравена баня]</ref>. В близост до Дупница минава важният търговски и военен [[Римска империя|древноримски]] път [[Виа Милитарис]].
През средновековието
След [[Освобождение на на България|освобождението на България]] през 1878 година и последвалия [[Берлински конгрес]] от 1879 година Дупница попада в границите на [[Княжество България]]. В града се съсредоточават множество бежанци от [[Македония (област)|Македония]], а [[Гоце Делчев]] създава граничен пункт на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. През 1904 година в града е създадена и е дислоциран щабът на [[Седма Рилска дивизия]], като е построена и една от най-старите военни болници в България<ref name="HOB">[http://www.dupnitsa.eu/index.php?lng=_BG&h=2&v=1 Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница]</ref>.При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година седемдесет и трима души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]
След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] изборите за кмет на Дупница се печелят от [[БРСДП (т.с.)]] и [[Коста Петров]]. Те създават [[Дупнишка комуна|Дупнишката комуна]], която просъществува 842 дни. На 21 февруари 1923 година кметът е убит от [[Харалампи Златанов]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. Настъпва криза в градската управа и до [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година града се управлява предимно от назначаван [[Кметове на Дупница#Временен_Управителен_Съвет|Временен управителен съвет]]. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района.
Line 260 ⟶ 261:
По време на [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]] Дупница е [[Бомбардировки на България|бомбардирана от съюзниците]]. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.
== Политика ==
{{Основна|Кметове на Дупница}}
[[Image:DSCF8500.JPG|thumb|220px|ляво|Сградата на [[община Дупница|общината]] в Дупница]]
Градът е известен като „синя крепост“.В най-новата история на България Дупница се прочува като Града на барикадите — израз на народното недоволство от управлението на [[Жан Виденов]].
До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е Първан Дангов (БСП), а след него независимият Атанас Янев, който е мощно подкрепен от местния мафиот Пламен Галев. През октомври 2011 г. обаче кандидатът на Пламен Галев Станислав Павлов, който формално се афишира като човек на БСП, е победен от инж. Методи Чимев (ГЕРБ). За председател на общинския съвет с огромно мнозинство също е избран кандидатът на ГЕРБ - Ивайло Константинов.
Съотношението на общинския съвет от края на 2011 до края 2015 година е както следва:
* [[ГЕРБ]] - 11 съветници
* [[БСП]] - 8 съветници
* Местна коалиция [[ОДС]] ([[Синята коалиция]]) - 4 съветници
* [[ПП Лидер|Лидер]] - 4 съветници
* Местна коалиция "Коалиция за промяна - [[АТАКА]], [[ДСБ]], [[ВМРО]]" - 2 съветници
* Инициативен Комитет Първан Ангелов Дангов - 1 съветник
* [[Партия на зелените]] - 1 съветник
* [[Национално движение за стабилност и възход]] - 1 съветник
* [[РЗС]] - 1 съветник<ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/1048.html]</ref>
== Икономика и обществени институции ==
В града са разположени множество държавни обществени институции: общинска администрация на [[Община Дупница]], градски съд, полицейски управления, болници, пожарни, пощи, училища, банки и т.н.
=== Училища ===
'''Основни училища''':
[[Image:Gimnazia-hristo-botev-dupnitsa.jpg|thumb|250px|дясно|Дупнишката гимназия „Христо Ботев“]]
[[Image:Ou-neofit-rilski-dupnitsa.jpg|thumb|250px|дясно|ОУ „Неофит Рилски“]]
* [[ОУ „Св. Климент Охридски“]]
* [[ОУ „Евлоги Георгиев“]]
* [[ОУ „Неофит Рилски“]], основано през 1897 година
* [[ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“]]
* [[ОУ „Христаки Павлович]]“
'''Средно общообразователни училища''':
* [[СОУ „св. Паисий Хилендарски“]]
'''Гимназии''':
* [[Гимназия "Христо Ботев" (Дупница)|Гимназия „Христо Ботев“]]
* [[Професионална гимназия по автотранспорт]]
* [[Професионална гимназия по машиностроене]]
* [[Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии]] http://pgxvxt.hit.bg/
* [[Професионална гимназия по облекло и стопанско управление]]
* [[Професионална гимназия „Акад. Сергей П. Корольов“]]
'''Висши училища''':
* Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ — в структурата на [[ТУС|Техническия университет]], София. Закрит с ПМС №128 от 2006 г.
[[Image:Dupnitsa winter.jpg|thumb|220px|ляво|„Младежки дом“, където се помещават местнaта телевизия „Рила ТВ“ и „вестник Вяра“]]
=== Медии ===
* [[„Рила ТВ“]]
* [[„Вестник Вяра“]]
* [[„Вестник Глас“]]
* [[„Вестник Струма“]]
* [[„Радио Астра плюс“]]
== Население ==
[[File:Jewish-Memorials-from-Dupnitsa-Bulgaria.jpg|thumb|Мемориални плочи на [[евреи]]те-войни на входа на Градската градина]]
Населението на града е почти изцяло [[българи|българско]] от [[Шопи|шопската]] [[български етнографски групи|българска етнографска група]]. Дупница е известна със своята историческа група от [[евреи]], като [[Жак Асеов]]- евреин, търговец и тютюнджия от града, който става милионер, след Втората световна война почти всички евреи са се изселили в [[Изреал]] и към днешна дата в цялата [[област Кюстендил]] има само 29 етнически евреи<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm]</ref>, от които повечето живеят в Дупница, те са предимно хора над 60, в града има еврейски гробища, преди е имало и синагога.
В Дупница друга религия освен [[православие]] много трудно може да се срещне, в града, без околните села, има около 10 православни църкви.
[[Image:Cherkva-sv-georgi-pobedonosec-dupnitsa-net.jpg|thumb|250px|left|Православният храм „Св. Георги Победоносец“ днес]]
[[Image:23042011-dupnica-panorama-full.jpg|thumb|250px|left|Новопостроен параклис в Дупница, в парк „Рила“]]
В началото на 19 век Дупница има около 6 000 души население<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_3.htm Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.30-31]</ref>, а през 1832 година Ами Буе казва за населението на Дупница: {{Цитат|Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_13.htm Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.351]</ref>.}}.
През 1838 година е около 7-8 000 жители<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_16.htm Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396]</ref>. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 в., градът е в 10-те най-големи градове в [[Княжество България]] и [[Царство България]], въпреки че е бил около 10 и 20 хил. души
През 1980-те Дупница има население около 50 000 - 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на гранците на България, много дупничани емигрират, предимно в [[Милано]], [[Италия]] и [[Чикаго]], [[САЩ]], където образуват дупнишки колонии. Така в началото на 1994 година след тези изселвания Дупница е 29-я по големина град в България с 41 658 жители<ref>„Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр.643</ref>. Към 2010 година ГРАО сочат, че в Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес.
=== Говор ===
[[Дупнишки говор|Дупнишкият говор]] е [[Шопи|шопски]] [[Западни български говори|западен български диалект]]. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ - „че“; „защо“ и „защото“ -„оти“; „аз“ - „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ - „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ - „у“; „ами“ - „епа“; „добре (съгласен съм)“ - „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ - „комунисто“; ракода на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ - „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ - „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ - „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ - „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ - „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ - „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ - „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ - „таков“; добаване на „й“ в някои глаголи: „ядене“ - „яденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ - „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ - „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ - „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ - „жъто“; „е“ при „и“ на някои места и без „й“ на „я“: „тия“ - „теа“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1ед. „Я одим“, 2ед. „Ти одиш“, 3ед. „Он оди, 1мн. „Ние одиме“, 2мн. „Вие одите“, 3мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ - „ручам“, „пикам“ - „мочам“, „поне“ - „барем“, „искам“ - „сакам“; сменяния на ударението: „У петок, по пато, Минчò строшѝ на комунисто рàка с ябуки и ойдè до докторо, ама он имаше вашки и го откарàа у болницата да го превражат, оти дож вàлеше и беше темно.“
== Културни забележителности ==
[[Image:D 1138782330 centar.jpg|thumb|220px|дясно|Изглед към часовниковата кула, построена през XV век]]
[[Image:RilaMon2.jpg|thumb|220px|right|[[Рилски манастир|Рилският манастир]], намиращ се в околностите на Дупница е най-големия в [[България]], главната му порта носи името „Дупнишката порта".]]
[[File:St Spas Cherven breg.3.jpg|мини|дясно|220px|„Свети Спас“, с. [[Червен брег]] - единствената запазена средновековна църква в общината]]
През 1499 година рицаря Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“<ref>[http://bg.zonebulgaria.com/ugozapadna/dupnica/istoria/ История на Дупница, от сайта http://bg.zonebulgaria.com посетен на 17.04.10 г.]</ref>. След освобождението на Дупница множество джамии са сринати. Оставена е само една джамия /чието минаре е паднало от земетресение през 1913 г./ построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“. Още има Общински исторически музей и къща-музей на Станке Димитров. Един от символите на града са тютюневите складове, описани в романа на [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]] „[[Димитър Димов (писател)#„Тютюн“|Тютюн]]“. Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 година посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя."
В Дупница се намират Паметник-костница на участниците в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] от Седма Рилска Дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал [[Георги Тодоров]]. След демократичните промени паметникът на [[Станке Димитров]] на централния площад на града е демонтиран.
В града има часовникова кула създадена през 18 в., известни православни храмове като „Свети Георги Победоносец“, „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, оброчище „Св.Св.Константин и Елена“.
Традиционно две от най-големите забележителности на [[Рила]] планина — [[Рилски манастир|Рилският манастир]] и [[Седемте рилски езера|Седемте езера]] се описват като част от дупнишкия регон, както и по-маловажни обекти като курортите [[Паничище]] и [[Мальовица (курорт)|Мальовица]]. Друго място в региона с религиозно наследство е с. [[Червен брег]], където е запазена единствената [[Средновековие|късносредновековна]] църква в общината - [[Свети Спас (Червен брег)|„Свети Спас“]] от ХVІ-ХVІІ век.
=== Църкви ===
=== Крепостни и отбранителни съоръжения ===
* Часовникова кула в градската градина [http://wikimapia.org/10821837/bg/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0]
=== Музеи и галерии ===
=== Театри ===
Line 314 ⟶ 354:
Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в град [[Шумен]]. Тук е изиграл първите си роли оперетният певец [[Арон Аронов]]. Театърът днес носи името на една от най-големите звезди на българското кино [[Невена Коканова]], която е родом от града. От тук е и [[Лео Конфорти]]. Всяка година се провеждат празници на културата.
===
=== Паркове ===
* [[Парк "Рила" Дупница|Парк „Рила“]]
* Градска градина [http://wikimapia.org/10816156/bg/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D1%83%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0]
=== Читалища и библиотеки ===
* Читалище „Зора“
=== Търговски центрове ===
* ГУМ Дупница [http://wikimapia.org/10814524/bg/%D0%93%D0%A3%D0%9C-%D0%B3%D1%80-%D0%94%D1%83%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0]
* Евро базар
=== Паметници ===
<gallery caption="Снимки на паметници в Дупница" widths="150px" heights="100px" perrow="6">
Картинка:01-Vasil-levski-Dupnitsa-net.jpg|[[Васил Левски]]
Line 329 ⟶ 382:
Картинка:12-iatachkata-dupnitsa-net.jpg|Ятачката
Картинка:13-Ivan-Vazov-Dupnitsa-net.jpg|[[Иван Вазов]]
Картинка:Stanke-dimitrov-pametnik-by-dupnitsa-net-1980.jpg|[[Станке Димитров]], този паметник е разрушен в началото на 1992-а.
</gallery>
== Спорт ==
<gallery caption="Спортни съоръжения в Дупница" widths="150px" heights="100px" perrow="6">
Картинка:Sportna-zala-dupnitsa-net.JPG|Спортна зала
</gallery>
Дупница е град със спортен дух и има отколени традиции и постижения в спорта. Сред спортните съоръжения най-големите и значими са спортната зала в гр.Дупница, която е масивна с обща площ 1250 кв. м2, 640 седящи места. Изградена е през 1971 г. Сградата е многофункционална, като в края на 2005 годна в нея беше изградена и монтирана изкуствена стена за скално катерене. Легендарният стадион “Бончу̀к” се намира в гр.Дупница и е с площ 81 дка, разполага с 20 000 места и масивни трибуни. Използва се за футбол и лека атлетика, има и фитнес зала. Стадион за бейзбол и софтбол – 34 000 м2 обща площ. Няма построени сгради. Използва се за бейзбол и софтбол. Местонахождение – ж.к. “Бистрица”.
Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор [[ПФК Марек (Дупница)]], който е известен с победите си над [[ФК Байерн Мюнхен]], отбора на [[Алекс Фъргюсън|Сър Алекс Фъргюсън]], унгарския шампион, както и други в Европа и нашето първенство, и ВК „Марек Юнион Ивкони“, който има една от най-развитата детска школа на Балканите.
Спортни отбори в Дупница:
[[Файл:Marek-dupnitsa20.png|thumb|лява|220px|Снимка от футболния мач през 1978-а между Марек и Байерн Мюнхен (2:0) за [[купата на УЕФА]]]]
* [[ПФК Марек (Дупница)]]
* Волейбол: ВК „Марек Юнион Ивкони“
* Шахмат: ШК „Капабланка“
* Таекуондо: СК „Гладиатор“
* Карате: СК „С.Х.А.Г.И.“
* Кик бокс и MMA: СК „Марек“
* Конен спорт: [http://www.skmarek-pg.com СКБКС „Марек P&G“]
* Брейк: „Денс Машийн“
* Бадминтон: Бадминтон клуб „Победа“
* Спортно катерене: Клуб за екстремни спортове „Отовица“
* Борба: Клуб по класическа борба „Дан Колов"
* Софтбол и бейзбол: „Ейнджълс“
* Баскетбол: „Ейнджълс" Дупница“
* Общински мажоретен състав
== Личности ==
; Родени в Дупница
* {{BGR-флаг}} [[Александър Дренски]], леко-атлет
* {{BGR-флаг}} [[Ана Малешевска]] (1871-1942), българска учителка и деец на ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Алцек Мишев]] (р.1940), световноизвестен художник
Line 371 ⟶ 418:
* {{BGR-флаг}} [[Васил Акьов]] (1924-1989), киносценарист
* {{BGR-флаг}} [[Василий Манов]] (19 век-1947), най-големият търговец на тютюн в България с кантори в Александрия, Солун, София и Виена, офицер-ветеран от превземането на Одрин, ктитор на църкви и манастири в Югозападна България и Гърция
* {{BGR-флаг}} [[Васил Демиревски|Васил Демиревски (Жельо)]] (1914 — 1944), активист на БКП
* {{BGR-флаг}} [[Веселин Шулев]] (р. 1972), футболист
* {{BGR-флаг}} [[Виктор Стамболийски]] (р. 1942),
* {{BGR-флаг}} [[Георги Китов]] (1943-2008), археолог
* {{BGR-флаг}} [[Георги Наджаков]](1896-1981), физик — „бащата“ на ксерокса
* {{BGR-флаг}} [[Диман Панчев]], световноизвестен оперен певец
* {{BGR-флаг}} [[Димитър Бисеров]] (1840-1886), български просветен деец и книжовник
* {{BGR-флаг}} [[Димитър Исаков]] (р. 1923), футболист
Line 385 ⟶ 431:
* {{BGR-флаг}} [[Здравко Радев]] (1972-2005), футболист
* {{BGR-флаг}} [[Иван Кючуков]] (р. 1946), футболист
* {{BGR-флаг}} [[Катерина Ставракиева]], народна певица, живяла в годините около Освобождението
* {{BGR-флаг}} [[Катя от дует „Ритон“]], певица
* {{
* {{ISR-флаг}} [[Лео Конфорти]], актьор
* {{BGR-флаг}} [[Леа Иванова]] (1923-1986), певица
* {{BGR-флаг}} [[Любомир Дяковски]], оперен певец, баща на Люси от „Ноу Ейнджълс“
Line 392 ⟶ 440:
* {{BGR-флаг}} [[Невена Коканова]] (1938-2000), актриса
* {{BGR-флаг}} [[Никола Лазаров]] (1880-1900), български революционер от ВМОРО
* {{BGR-флаг}} [[Панчо Панайотов]] (р. 1948), политик
* {{BGR-флаг}} [[Париз Паризов]] (р. 1953), професор по социални дейности и кинезитерапия
* {{ISR-флаг}} [[Рахамин Шекерджийски]], химик
* {{BGR-флаг}} [[Росен Янчев]] (1993), певец
* {{BGR-флаг}} [[Сашка Васева]] (р. 1966), попфолк певица, известна като дупнишката Мадона
* {{BGR-флаг}} [[Станке Димитров|Стефан Тодоров
* {{BGR-флаг}} [[Тодор Радев]] (1887 — 1957), български военен деец и политик
* {{BGR-флаг}} [[Ферарио Спасов]] (р. 1962), футболист
* {{BGR-флаг}} [[Христаки Павлович]] (1804-1848), възрожденец, просветен деец
; Починали в Дупница
Line 416 ⟶ 462:
* {{BGR-флаг}} [[Никола Малешевски]] (1850 — 1945), български революционер
* {{BGR-флаг}} [[Никола Падарев]] (1829 — ?), български просветен деец
* {{BGR-флаг}} [[Румен Луканов]], (р.1964), водещ на шоуто [[Сделка или не]], един от родителите му е от Дупница, той твърди, че е наполовина дупничанин
* {{BGR-флаг}} [[Спас Харизанов]], (ок.1840 — ок.1900), български просветен деец, общественик, съдия
* {{BGR-флаг}} [[Тодор Тетимов]] (1850 — 1925), български хайдутин и революционер
Line 424 ⟶ 471:
* {{BGR-флаг}} [[Димо Хаджидимов]] (1875-1924), български революционер и политически деец; журналист, активист на [[ВМОРО]], [[Народна федеративна партия (българска секция)|НФП (българска секция)]] и [[БКП]].
* {{BGR-флаг}} [[Константа Тимчева]], лекар, известен онколог
* {{BGR-флаг}} [[Яне Сандански]] (1872-1915), български революционер, живял в Дупница за дълъг период от време.
| |||