Разлика между версии на „Мишо Хаджийски“

редакция без резюме
През юни [[1941]] г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През [[1942]] година успява да достигне до [[България]], където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в [[Германия]], инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През [[1944]] г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в [[Добруджа]] (през [[1945]] г. по съветско искане почти всички са върнати в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и изселени в Средна Азия).
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Девестосептемврийския преврат]] Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгити му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 37.</ref> На [[26 септември]] [[1944]] г. Мишо Хаджийскитой е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.
 
== Писателска дейност ==
* Миланов, Александър. А можел да стане таврийският Йовков. Предговор към Мишо Хаджийски, Пуста чужда чужбина, София 1994
* Рацеева, Елена. Писателят Мишо Хаджийски, в: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.8, Велико Търново 2004, с. 119-130
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==